Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2006 20:11 - ДУНАВСКА ДРАМА
Автор: sofiya Категория: Изкуство   
Прочетен: 2379 Коментари: 9 Гласове:
0



(В две действия и с двама актьори, които добре си

изиграха ролите)

 

 

                  ВЪВЕДЕНИЕ

 

 "Смърт е да живееш,но смъртта е също и живот" -

е казал Хьолдерлин,

а всъщност паметта е воин,

нощна стража,

Луцифер...

 

 

I ДЕЙСТВИЕ

               . . .

 

     От Едем бликнала

        Беше реката – сън

        За пресъхналото море.

        Беше реката живот

        За мъртвешки поля.

        Беше реката дух

        За прегърбен пейзаж.

               

Беше реката път:

От небесния връх

До гроба.

 

От Дунав сънят започна.

 

. . .

 

 

Облак наелектризиран

устните на бреговете докосва,

ръцете на дървета го оплитат,

облак-пеперуда

в слънчев сак уловена.

 

                      

 

. . .

 

Луна от мед изкована.

         Петури ръждиви в есенни конвулсии.

         Мандолините гърло опъват до скъсване,

         черно вино - да се удавиш.

         Циганинът рус от скука ме гали...

 

         . . .

 

Във бездната се мятаме като

ударени от гръм животни.

 

        

Тела в Лаокоонова прегръдка.

Стискам в шепи вика.

Само реката чува.

Космогоничната наша река.

 

 

Миг стъпил на косъм.

 

                     

 

. . .

 

Капки кръв -

твоите устни,

руси дървета -

косите ти рижи,

луна от кръв -

лицето ти.

 

 

Под водата

се сраснахме

като сиамски

близнаци.

 

 

                     

 

II ДЕЙСТВИЕ

 

. . .

 

Любов ли е това или агония?

 

Пейзажът е болезнен

като стих на Рилке. 

 

 

Градът е сляп във три след полунощ,

а сухите листа въздишат

под стъпките на двама луди.

 

 

 

 

Къде вървим?

По билото на чувствата

душите ни безпътни

се препъват.

 

 

Безпътица, безпътица

във всичките посоки.

А хоризонтите

като метални брънки от верига.

 

 

И варварите вече

кръга стесняват.

Убиват хладнокръвно.

 

 

Във времето на живата природа.

 

 

                      

 

. . .

 

Ромолеше след нас реката

и проплакваше върху тялото топло.

Шепнеше - тъмнината

ще легне над нас като стряха.

 

 

Ромолеше и плачеше тихо

за ръцете,които изтичат в земята.

Казваше - няма смисъл

да затъваме

поотделно.

 

 

И оплакваше този прах -

плътта жива.

Стенеше - не в дом,а в река

трябва да се умира.

 

 

Хълцаше реката с очи на риба.

Ние мълком се убивахме.

                                    

 

 

. . .

 

Беше реката стих от кръв,

и ангел на нощта.

Беше реката гледец,

където нашите сенки се проснаха.

Беше реката вулкан

обърнат навътре...

 

 

От реката е артерията на съня

посечена.

 

 

 

 

                           

ЕПИЛОГ

 

 

 

От живи мъртъвци

душата ми е гробница -

пищи през нея вятърът,

луната се забулва в черно.

 

............................................................

 



Тагове:   драма,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. piccola - остави ме без
03.09.2006 20:14
дъх!!!
цитирай
2. анонимен - ДеКуин:..
03.09.2006 20:27
Безмълвна стоя и аз ..
цитирай
3. анонимен - Загатка?
04.09.2006 16:55
Не разбрах дали зад двете мнения се крие ирония или ....възхищение,....но...всеки има право на мнение. Все пак някой е прочел, по-добре един по-читател отколкото без читатели.
цитирай
4. piccola - Анонимен...
04.09.2006 16:58
явно познаваш Автора.....и следиш читателският рейтинг...
но това не е моя работа..
затова ще отговоря на първото питане, с цел изчистване на съмненията: не е сарказъм!
дишай!
цитирай
5. sofiya - Аз съм автор на тези редове
04.09.2006 17:04
Не мога още да боравя долре в този сайт и не поставих името под изказването си. Благодаря! Приятно е да те четат. Прочетох и вашите неща в блога - харесват ми.
цитирай
6. piccola - :)
04.09.2006 17:06
вкиснах се за секунда
има доста...Анонимни, които не оценяват, а само критикуват..
обичамм критика,когато не е голословна!!!
цитирай
7. анонимен - Тази метафора си я бива
04.09.2006 23:16
"....Очите му, оставяха дупки от прогорено в съзнанието й." - Харесва ми!
Sofiya
цитирай
8. piccola - :)
04.09.2006 23:48
:)
цитирай
9. kiarasoto - ЕПИЛОГА
27.01.2009 22:48
Така добре е казано:
"От живи мъртъвци душата ми е гробница"
Господ е казал:"Нека мъртвите да погребват своите мъртъвци!"
Но как боли,когато там някъде си и ти?Ти сам си се погребал във душата си,защо ли е така?
Камбаната ме буди: Ставам и поемам към камъка на гробницата,но него го няма.Там няма никой
!Щом се събудиш си вън от гроба и тогава душата ти ликува.Светлината е вътре в нас,останалото е гробница,празна и ничия.
Нека пищи вятъра,дори и черна да бъде луната,само след две по седем иде бялата.Тя ще съживи останалото. Черната е прибрала своето си,бялата луна ще даде от себе си светлина в тъмницата и гробница няма да има,ще остане само спомена от съня,за да ни напомня за страха.
-------------------------------------------------------------------------
"От небесния връх до гроба...
От Дунав сънят започна"
Това ми напомня за пътя на българите.
От върха до гроба,дали сме вътре в него вече?
Ще отмести ли някой камъка?
Исперих ни преведе през Дунава в съня,за да открием първопричината,да открием Божият гроб.
Мисля,че дойде време да открием възкръсналия.
Той възкръсва чрез всички нас.Трудно е,но става.Ти го знаеш,аз го знам,ставаме все повече.
Душата ни оживява.
Радвам се че те има!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sofiya
Категория: Изкуство
Прочетен: 2631460
Постинги: 585
Коментари: 2086
Гласове: 6762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031