1…

…Сянката на пламъка видях

върху стената като кръст.

Видях една звезда обикновена

и как безпомощен човек умира.

Лица и гласове се ронеха

от влак отлитащ покрай мен…

2…

Над себе си като самотен сал се люшкаш.

На север и на юг – страхът, нощта.

Пак плясък на крила. И гладни птици.

И Вагнерова музика в ушите.

И лунен скалпел те пробожда.

Тук можеш да дочуеш как пищи душата –

вятър във комин.

И да лежиш със тяло вцепенено –

ангел безполезен.

Над нищо нямаш власт.

Милост е живота…

3…

Научих цената.

Сега зная всичко. СЕГА!

В прозореца тесен

надничаха руси дървета

и вдъхнах най-мекия въздух.

Обикнах мухата и болката остра,

часовника, вятъра, кислорода,

ръката си лява и вената синя,

дома под небето и своето име.

И в нощ като тази – последна и първа –

прогледнах дори в тишината отвъд.

Видях: няма знак нито стъпки човешки…

4…

И нека вкопчени в прегръдка,

с пречупени ръце, солени устни,

в галопа на сърцата, коленете,

разпадаме се с теб на цветове и звуци.

Защото звезден прах прелита,

зад твоя смях дочувам вятър

и мрак нахлува през очите,

в лицето череп виждам,

сърцето – ябълка за червей.

Докато светлина в косите гасне.

Докато нощ приижда…

5…

Връхлитайте във мен

като горещи ветрове,

нахълтвайте със нежност!

Четете зад челото и зад моето мълчание,

рушете дигите, които си издигам,

прониквайте като вода…

Дълбайте в мен,

търсете златоносна жила, вик и шепот,

и причинявайте ми доживотна болка,

целувайте очите ми, ръцете ми, косите ми,

отдръпвайте се, за да ви запомня.

Връхлитайте във мен! -

Преди да бъда прах, трева, забрава.

Преди да си припомня за смъртта…

------------------------