*   *   *

 

В Музея на Вселената,

 

където трепват, гаснат звездните Спирали -

 

космичен прах,

 

летя над дните в сляпа безтегловност.

 

Към утрешния Сън се приближавам.

 

 

 

*   *   *

 

Дете съм аз и цял живот прохождам.

 

Строя от пясък Пирамида.

 

Като глухарче ще ме духне вятърът.

 

Сред хаос пак ли ще блуждая?

 

 

 

*   *   *

 

Ти идваш тук от сенките,

 

за да преминеш в своя цветен сън,

 

а после от съня в риданието преминаваш.

 

Накрая ще преминеш в Ехо...

 

 

 

*   *   *

 

Гърбав този свят в стъклото се оглежда:

 

коприва сред ливади от синчец,

 

и бурен, задушил тревата млада,

 

и червей пак гризе набъбнал плод,

 

в зениците ни пак змията пропълзява...

 

 

 

*   *   *

 

Не заспива дъждът,

 

като тихия луд

 

своя мокър етюд

 

по клавишите свири...

 

 

 

*   *   *

 

Тръстика самотна

 

под изтръпнало тежко, коралово слънце си ти,

 

когато Нощта със Черните принцове

 

приближава...

 

 

 

*   *   *

 

До твойто голо рамо въздухът гори!

 

Под слънчевата пяна

 

дори небето прашно ми разкри

 

дъха си Богоравен...

 

 

 

*   *   *

 

Тунелите сякаш не свършват и в Рая.

 

И тази привидност на бягащо време

 

те стрива на прах...

 

А после -

 

траверси в небето,

 

без влак

 

и без куфар от плът...

 

 

 

*   *   *

 

Замразявам се. Бавно. Мъчително.

 

Моят вик - сталактит

 

в пещера от мълчания...

 

 

 

*   *   *

 

Ту си Уста запяла,

 

ту си Око необятно,

 

ту си дух-Каин и Авел-тяло,

 

ту си уста под земята...

 

 

 

*   *   *

 

Сама над себе си, затворена и в кръг.

 

Сама, тъй както и луната е Око.

 

Но без да знае за това...

 

безмълвна ме оставяш..

това са стихове от моите стихосбирки - 4 на брой мънички книжки, но известно е, че поетът търси златен прашец ....ами трудна работа си е поезията!

Сътворила си чудесна поезията! Поздрав! :)