….тъжната и весела маска, зад която се крие нещо много крехко и уязвимо. Защо им вярваме тогава? Пепелта полепва по костите, думите залепват като мед, когато са нежни и добри, мургави и полунощни, сияйни като целувка…Измама? Но кой обича да гледа от упор истината? “Излъжи ме красиво…” или “Измъчвай ме, но ме обичай…”??? Наскоро Той ми каза, че съчинявам художествени измислици. Сигурно. Но не съм Го виждала наяве, Той е само сън. Той е художествената измислица. Крие се зад думите - зад кулиси. Разговаряме в малките часове, когато нощта е пергаментова. Не, това не са откровения, а акробатични номера. Ако стъпиш сантиметър накриво и хоп…в бездната. Думите са камшици - много боли. Думите са милувка - вълнуващо е. Думите са пепел. Аз знам, че думите изчезват тъй както и деня ….накрая.