Славеите

от клона с песен падат

направо в рая. 

Ние  ранените смъртно

с корен в небето се мятаме,

ние без плът сме и с крилете

с патерици по земята стъпваме.

. . .

Ръкоположиха ме

в Орфеевата лудост

създателите на илюзии.

Не знае нищо повече

от география на чувствата

кръвта ми индо-европейска

Животът се натрупва

във представите,

а зад стъклото е мъгла.

. . .

Косове

вместо черници изкълваха

очите ни.

По месата ни

дупки зеят от клюнове.

търся устните ти изгризани

моята здрава плът да ти дам.

Плачеш? Откъде сълзи?

Рана до рана лежим

под небето - скъсано одеяло. 

. . .                           

Дишам на пресекулки,

а-ха въздухът се пропуква,

окото се изцъкля,

нощта не преваля.

Маймуночовекът на Дарвин

се заключва в бетонна клетка,

събужда се в желязна жилетка,

очите - в пирони,

думите храчат кръв.

Продължавам да дишам екстремално -

аз  -        експериментът

четириглава

гъба,

аз  -        буца

пръст

балканска.

И само духът ми - гмурец

в блатото на Вселената.