Летят клавиши в безтегловност

като пулсиращи звезди,

летят ковчези, черепи, къдрици

и чайни рози с нежна плът.

И идва тя, Кралица Маб,

не по-голяма от ахат,

в капризни ноти с валсов ритъм.

Играе с вятър в листите,

събужда ги, но те не трепват,

а пак живеят в сън.

Търкулва се луната с меки звуци,

а в небесата плува черен лебед...

Какви са тези тайнства,

тези сенки неспокойни?

Коя планета обитават,

изпълват я ту с ужас,

ту с песен на криле?

Един въздушен Ангел -

с момичешки очи

и старческо сърце...