XX

Адам

настръхна

в мъртвешки път

надолу по калта

светлинен сноп

прониза битието

"Сам!"

припомняше си

как се движат дланите

по кожата на плачеща върба

листата трепетни

дъждецът

проникването на светлинните

артерии

отвъд пределите на земното

и издълбаването на убежища

във лунната кора

сълзи Адамови

се стичаха по камъка

ледът го обладаваше

с космичен студ отвсякъде

бедрата му скова

изсъхна фалосът му

сгърчи се

вдърви се тялото му като

грозно изкривено дряново дърво

петък

деветият час

Той се разби

викът му в Космоса отекна

Голите звезди мълчат

............................................................

XX

Adam

eut des frissons

dans un chemin macabre

vers le bas le long des boues

un faisceau de lumiиre

perзa l’existence

“Seul !”

il se souvenait

comment les doigts marchaient

sur la peau d’un saule pleureur

les feuilles frissonnantes

la douce pluie

la pйnйtration des artиres

de lumiиre

au-delа des bornes de la vie terrestre

et du forage d’abris

dans la croыte de la Lune

des larmes d’Adam

dйgoulinaient sur la pierre

il fut envahi par les glaciers

et un froid cosmique de toutes parts

engourdit ses hanches

son phallus se dessйcha

et se tordit

son corps se raidit

tel un cornouiller laid et repoussant

vendredi

а neuf heures

Il se brisa

son cri retentit dans l’Univers

Les йtoiles nues se taisent

Traduit du bulgare par Nйvyana Konstantinova

Consultant de traduction - Slavtcho Ribarski