Ти, който и да си –

Ловец на пеперуди,

и скрита същност във черупката на мида,

от днес ще вдишваш моето Пространство.

Не се плаши от топлината на кристала,

очите ми ще охладят прегръдката

на въздуха с една полупрозрачност.

Не се плаши от прекомерна нежност и от

пантерите всеядни на кръвта. Ще охладя

лицето си и мраморните устни.

Не се плаши от монотонната наслада,

от паяците на досадата. В ефирността

на моя жест гримасите са променливи.

Обгръщам те

с пространството прободено

от сенките на птици,

от восъчно яйце в утробата на мрака наедряло,

от облачни гранити,

от избледнелите треви под дъждовете,

от вятъра обезглавил цветята,

от няколко дълбоки мига –

което всъщност е живота...