ОПИТ ЗА РЕВНОСТ

Как, по-лесно ли живеете

с друга? Удар на весло!

Сви ли бързо бреговете си

паметта  -  загърби зло

мене – островчето плаващо

(по небе  -  не по вода!).

Ех, души!  - сестри прощаващи,

не любовници -  за вас!

Как с жена обикновена

свикнахте? Без божества?

След царицата свалена

от престола (сам без власт),

как живеете? – Тревожно ли? –

Правите ли нещо? Как?

С дребните безсмъртни пошлости

как се справяте, бедняк?

“Стига страсти,  стига мятане!

Дом ми трябва и покой!”

Как живеете с каква да е,

щом сте бил избраник мой?

Е, смилаемо е вашето

ядене! Дъвчи и трай!

Как живеете със фалша й

вие  -  покорил Синай!

Как живеете -  прищявка ли

е случайната  - в дома?

Зевсов бич – не изплющява ли

по челото ви срама?

Как я карате  - как искате  -

пеете ли още  - как?

Язвата от съвест в мислите

как лекувате, бедняк?

Как сте  -  стока от пазара

купил? На каква цена?

И след мрамор от Карара

как живеете с жена

гипсова (преди отливан

Бог  -  на късчета разбит!)

Свиквате ли със стохилядна,

вие, любили Лилит!

Сит ли сте сега  -  с разменни

ласки? Без вълшебства днес,

как живеете със земна,

делнична жена, без шест

чувства?

Е, щастлив ли сте, не сте ли?

Не? Пропаднал в плиткото тук  -

как сте, мой  любими,  зле ли –

тъй ли,  както аз  със друг?

19 ноември 1924