...и слушам притаена как хрипти земята, а нощем вия с песовете бесни, изцеждам млякото на кравата небесна. С молитвата на дъждовете коленича в килията от кости, кръв, енигми и бдя над пролет, лято, есен, зима. Окото ми сълзи, зеницата се разширява от бдение над този свят в руини и от картините на собственото ми рушене. Прочитам тишината на камъка в следите на древните епохи в джамии, църкви, синагоги, в свещенните земи със имена изтрити, припомням си отминали събития. Прониквам в сферите, където звук не е създаден, живота в клетките все още е несътворен, следя движението на планети, всемирната симфония познавам. Духът на цялата природа език на моята душа е...