Душата ми пропи се в тази Кръчма -
посърна, увехтя в изгризаното тяло.
Редеещият здрач-пиянството ме грабва
и гърлото суши: Избягай от живота,
от кал, от студ, от вълчите очи!


Пропи се моята душа. Сред бедни, зли,
подмолни сенки се лутам боязлива,
нали в потомството на Каина сме всички  -
за грош, за глътка, за троха ще се избием.
Тъй просяци се давят като хрътки.

Пропи се моята душа през дните окуцяли.
В пиянския екстаз на думите избягах
и тиха лудост пропълзя с очи на сова
в усмивката на моя женствен скелет.

Дори смъртта присяда в тази Кръчма...