ПРИЗРАКЪТ

 

Подобно ангел с взор  на сова

Ще дойда пак при теб в алкова,

Безшумно ще се вмъкна там

Със сенките, и ще ти дам

 

Целувки, мила, с хладината,

С безстрастието на Луната,

И ласки на змия, край ров

Пълзяща в порив на любов.

 

Щом дойде утрото, напразно

Ще гледаш мястото ми празно:

До вечерта ще лъха мраз.

 

Тъй както други чрез омая

Върху живота ти желая

Чрез ужаса да властвам аз.

Обожавам Бодлер! Би ли написала името на преводача от стихосбирката от която е взето - Цветя на Злото? Благодаря ти !

В диалог с Шарл Бодлер
по повод на “ПРИЗРАКЪТ”

Майсторка съм на чувство лицемерно,
което правя да е правомерно,
тъй както пепелянката подобно –
издебвам жертвата със думи – злобно …

Над Интернета господства моят взор
и от всяка радост правя аз позор
с поведение мило, но такова,
което те пронизва с взор на сова.

Не се шегувам! Аз владея сенки
със арсенал богат – цял куп превземки,
които са ми дали хладината,
превърнала ме в истинска – в жената,

която може да е страшно мила,
но всеки би с готовност покосила,
че щом звезди се свалят, но напразно –
чувства без пари нещо са омразно

и любовника наивен хвърлям в ров –
от интригите ушивам му покров
и ще кажа: мойта сласт е моят зов,
търсещ в Интернет наивната любов!

Парите и мъжете аз желая
и за целта умело ги терзая,
приемайки различните услуги
и не желая аз облаги други.

Осъзнала съм, че за да имам власт,
трябва да разгарям у мъжете сласт,
а пък поетите са жалки сноби,
които лесничко превръщам в роби.

Така съм си устроила живота,
защото максимата ми е вота:
омразния съпруг отхвърлих смело
и всеки друг въртя си го умело.

В диалог с Шарл Бодлер:
по повод на “ПРИЗРАКЪТ”

Лицемерът и със думи те залъгва,
но сърцето му в омразата обръгва,
ала “красноречието” сладкодумно
настоява да му кажеш, че е умно …

Ласкае те хитрецът, но копае ров,
защото хвърля прах със думи за любов,
прикривайки във душата хладината –
неизменна спътница на самотата.

Защото често в душата му е празно
от чувството, гнетящо го – омразно,
той намира иход, ставайки “активен”,

но затъва в мисълта, що го терзае:
да стори зло непрекъснато желае –
така и на себе си е той противен.