НА ЕДНА МИНУВАЧКА

 

Градът край мен крещеше със хиляди гърла.

Висока, тънка, в траур,

Дори в скръбта си властна,

Една жена премина, с ръката си прекрасна

Разклащайки везбата на своята пола;

 

С нозете си от мрамор, тъй гъвкава и млада!

Аз пиех, цял във спазми, като човек пиян,

В очите й, където се ражда ураган,

Омаята на тази убийствена наслада.

 

В миг – мълния...и после  -  мрак!

-  Кратка красота,

която ми помогна да се съвзема малко,

дали пак ще те зърна поне във Вечността?

 

Как! Другаде? Далече! И никога ли? Жалко!

Не знам къде ти литваш, не знаеш где съм аз,

Ти, дето любовта ми познаваше тогаз!

И София стана европейски град

В диалог с Шарл Бодлер
по повад на “НА ЕДНА МИНУВАЧКА”

И София стана европейски град –
дете бяга, за да простиуира …
А майката? Във душата й е ад.
Подкрепа търси. Иска да разбира.

Мария има хиляди връстници
и съдбата й не е просто частна –
към тях ръце протягат и мръсници,
ала сред нас това е сила властна,

която честните сърца пристяга,
но сочи и хората проводници,
с чиято помощ Мария бяга,
а тези хора са просто … сводници.

Таз “професия” е една и съща,
и в Интернет съществува – за пари,
но силата, на честните присъща,
ще може практически да каже:”Спри!”

Познавам “поетесата” свадлива,
която и душата ти разклаща
със позиция толкоз уродлива,
щом за услугата не ти се плаща.

Да бе! Как може толкова оргазми,
които са си стоката прекрасна,
да останат само нищожни спазми –
о, ще видиш ти драмите ужасни …

Борави тя със словесен ураган,
който се вихри по отработен план –
щом не разбираш, ще сетиш ятаган,
втъкал се в живота ти като тиран.

В диалог с Шарл Бодлер:
по повод на
“НА ЕДНА МИНУВАЧКА”


На Sofiya –
Посвещавам!


О, да! Разбрах! Тук вирее вечността –
с чадър в ръка, с усмивката си млада,
за да породи в душите радостта
чрез кълнящия порив на наслада …

Усмивката й носи фино чувство,
покорило и порив на цунами
с похват на виртуозното изкуство,
решаващо и непосилни драми.

Но, да! Всичко туй снимката разказва –
блогът също изтънчен вкус показва
чрез поприкритата в очите жажда,

която, макар и за време кратко
вля в душата настроение сладко,
защото тази снимка радост ражда.