НА ЕДНА МАДОНА

(Оброк в испански стил)

 

За теб бих построил, Мадоно с обаяние,

Подземен свят олтар вдън мойто отчаяние,

И издълбал бих на сърцето си в глъбта,

Далеч от присмеха и страстите в света,

Прекрасна ниша от лазур и злато цяла,

Където, чудна Статуйо, ти ще изправиш тяло.

Със мойте Стихове, решетка от метал,

Покрита майсторски със рими и кристал,

За твоята глава ще изплета Корона,

И в Ревността си аз, о смъртна ми Мадона,

Ще ти скроя Палто с най-грубо оформление

Кораво, теоко и с хастар от Подозрение

Което твоя чар съвсем ще загрози –

Не с Перли везано, а с моите Сълзи!

Любовната ми страст ще бъде твоя Риза

Страст тръпна, дето се издига или слиза,

На хълма се люлей, а долу си почива,

И твоята снага с целувки ще покрива;

От Почитта си аз ще ти скроя Обувки;

Те твоите нозе божествени с милувки

В прегръдка нежна ще обхванат без остатък,

Запазвайки от тях прекрасен отпечатък.

Ако не мога да направя с вещина

Стъпало веяно от сребърна Луна,

Змията дето днес сърцето ми гризе,

Под твоите пети ще сложа, та с нозе,

Царице славна и красива като ваза,

Да тъпчеш тоя звяр, изпълнен цял с омраза.

Ще видиш Мислите ми ти, като редица

От Свещи пред лика на Святата Девица,

Върху тавана сив разпръсвайки лъчи,

Да гледат вечно в теб със огнени очи;

Понеже всичко в мен от теб се възхищава,

То всичко Олибан, Тамян и Смирна става,

И ще лети към теб, о връх мой заснежен,

Подобно на Мъгла и моят дух смутен.

 

А ролята за да изпълниш на Мария,

И да съединиш любов и тирания,

О Сласт, от седемте най-смъртния ни Грях,

Аз седем Ножа ще направя и без страх,

Подобно на жонгльор, безстрастен и суров,

За прицел взел глъбта на твоята Любов,

Ще ги забия вдън Сърцето ти трептящо,

В самото ти Сърце, кървящо и шуртящо.

хахахаха :)))) мн е забавно мн ме кефи

Критика въху текста на Шарл Бодлер
“НА ЕДНА МАДОНА
(Оброк в испански стил)”

Интелектът пулсира чрез вдъхновение,
което грее в любовно озарение,
но също така и чрез прагматична вяра,
която на духовното е точна мяра,
а умът достига фините прозрения,
закален чрез учене, но и чрез бдения …

Но интелектът на дейност е продукция
и затуй посочвам нейната конструкция,
но която е нужна като предпоставка
и познавайки добре нейната съставка,
в текстовете виждаме как функционира
и доколко в отношение доминира.

Шарл Бодлер Съ-преживява обаяние
и с него гради олтар сред отчаяние,
но Мадоната остава съзерцателна –
любовната връзка е безсъдържателна,
докато при мен любовта стига тъждество
и двамата влюбени изграждат божество.

Тъждеството – сфера на Съ-преживяване
във всеки момент е и задоволяване
на бликащата в душите на двама жажда,
със което любовта себе си преражда
и точно затова тя блика в тишината,
но чрез озарението на светлината.

Съ-преживяване – е саморефлективност,
като страна на социалната активност,
която, от една страна, е обществото,
а, от друга страна, формира естеството,
в това число и като индивидуалност –
разглеждането руши всяка тривиалност.

Да! Бодлер прави стихове с чудесни рими,
които аз намирам и за възхитими,
но той в процесите не е прецизно точен
и затова се движи и във кръг порочен,
а аз удържам дъха на възхищение
в структуриране на най-фино оформление.

Възхищението носи и съмнение,
което не прераства в подозрение,
защото подозрение любовта грози,
руши я, а във Не-любов бликат и сълзи,
но Бодлер, любовната страст е обща риза –
признавам, че от нея нещо произлиза …

Е, да! Любовта си има свой естествен плод –
себе си възпроизвежда, но и друг живот:
точно тук се ражда дълбока отговорност,
като продукт на съпружеската сговорност,
възпроизвеждана във форми на невинност,
бранещи влюбените от външна противност.

Тъждеството налага своя отпечатък
чрез Съ-преживяната цялост – без остатък,
но тук ще кажа: моето перо с поглед вещ
все описва упорито онзи дъх горещ,
който успява и себе си да преражда,
чрез потребността на възникващата жажда.

Но ти Бодлер, си звяр, изпълнен със омраза,
че сластта при теб се е превърнала в зараза,
но драги, нека да кажа: сластните очи
са със грозен пламък, не носят те лъчи,
ала гладът не може да се възхищава –
егоизмът иска да се задоволява.

Но спри, Бодлер! Тук наистина съм възмутен,
когато говориш за сластта със дух смутен,
защото сластта си е върла тирания,
претендираща и за любов със Мария,
за да разбера, че няма тук възхищение,
а става дума за грозно похищение.

Пред любовта заставаш – безстрастен и суров.
Без страх искаш да издълбаеш за нея ров
и забивайки седем ножа във сърцето,
се готвиш да сразиш невинност на детето,
със което ме оставяш да съм възмутен
с накърняването на процеса съкровен.