Генуа От хълмовете иде хладен дъх на гибел и вече в сините води на небосклона дърветата потапят мрежа черни клони, де сетните листа се бият като риби. Зад твойте смехове, о, Генуа, аз чувам мълчанието на гробовете в Сталиено! 1937 Синеокото момче На Ал. Геров Стаята полека потъмнява, става тъмно като във гора. Синеокото момче оставя своята игра. И привлечено от смъртен тропот, от далечен тропот на коли, спира пред големия прозорец: пролетният дъжд вали. Въздухът трепери, лястовици режат като ножици дъжда и вървят по електрическите жици капчици вода. Малкото момче във здрача слуша как расте градинската трева и растат на неговите устни някакви слова. И само то почва да говори с лястовиците, със вечерта, със помръкналите кръгозори, с бога и света. 1930 АНГЕЛЪТ НА ШАРТЪР Не зная твоя чин, ни име на ангелите във реда, но знам, че ти в нощта откри ми отново пътя към света. И днес, спасен, смирен те славя, прекрасен ангел божи, спрял на Шартърската катедрала върху зелената стреха`. Ти сякаш слиташ като птица всред облаци и ветрове и носиш в своята десница не меч и смърт, а благовест. Ти идваш не души да вземаш, ти идваш да благословиш еднакво всички: и човека ведно със слабите треви. И ето грее слънце: ден е. Синее стихналата вис. Светът блести, цъфти пред мене като старинна стъклопис. Със гордост Ил дьо Франс разгръща поли, препълнени с кръстци, и всякое дърво е къща на орляк палави скорци. Вървя край зидовете стари и мостовете на града, де отражения като пари излъчва злачната вода. И дето спра, все тъй те виждам върху църковната стреха от синкавата вис да слизаш със благославяща ръка. 1937