Атанас Далчев е роден на 12. 06.1904 г. в Солун. През 1922 г. завършва I мъжка гимназия в София. За пръв път публикува свои стихотворения в колективния сборник "Мост" (1923). Деен участник в литературния кръг "Стрелец" (1926-27). През 1927 завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). Редактор на сп. "Пламъче" (1952-56). Автор на важните за поезията ни стихосбирки: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943). За дълъг период от време поетът запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Едва през 1974 г. публикува кн. "Стихотворения. Фрагменти". С високонравствената си позиция се утвърждава като негласен водач на младите - и в поезията, и в живота. Носител на Хердерова награда на Виенския университет. Умира на 17. 01. 1978 г. в София.

Точно такива поети ни трябват и днес - високонравствени...днешната поезия, с малки изключения, ни показва само собствените си егоистични чувства.Благодаря ти, че си написала за Атанас Далчев - наистина той е един от най - големите ни поети.Чети от Библията всеки ден - ще намериш истинският смисъл на живота и ще получиш истинският мир в душата си.Намери ги - можеш, ако пожелаеш.С благоразположение...