Болница Тази бяла варосана зала на градската болница, до самите стени прилепените бели легла и лица побледнели по тях, и лица меланхолни с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла. Тези черни ръце връз прострените бели покривки като черни оголени клони на зимния сняг, тези сухи ръце и ракривени болни усмивки, и очи може вече вгледани в другия свят. Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът, и звънът, и звънът на големия стенен часовник сякаш тежките стъпки на близката смърт. 1923 Есенно завръщане Мойто есенно скръбно завръщане подир толкова пролетни дни в безутешната бещина къща с боядисани жълто стени. Колко много години са минали по неравния тягостен път, дето днес мойте стъпки пустинни като вопли самотно звучат! Дървесата са сякаш излезнали да ме срещнат с прострени ръце; те минават край мене и чезнат с озарено от пурпур сърце. А през техните клони запречени вехне къщата с жълти стени като някакъв спомен далечен, като спомен от минали дни. 1924 ВЯТЪР В мрачините стремглаво политнал, с остър писък разсякъл просторите, разлюля моя дом като кораб и разтърси могъщо вратите. И с корава ръка по стъклата побеснял блъсна лудо прозореца и прозореца с трясък разтворил, вътре втурна се бурният вятър. Като острия смях на безумен се разсипа стъклото в следите му и зимния студ на горите бясно вятърът хвърли върху ми. По стената развя като знаме и размята високо завесата, и от бялата свещ ми отнесе като жълт и повехнал лист пламъка. Аз издигам с проклятие ръцете си и те срещам със тежко проклятие, повилнял и стремителен вятър, в леден пламък превърнал сърцето ми! 1924