Из Китайски космогонични митове

П а н г у

( Създателят на света)

Мрак непрогледен,

Небе-земя в кокошето яйце сред хаоса безформен,

След осемнайсет хиляди години сън

Преобразявам се, пораствам ден след ден

В тъмата непрогледна, в мъката без памет,

Пораствам по-висок, огромен, да се измъкна

От гигантското яйце, да удрям с брадвата

По тъмнината. И с трясък оглушителен

Да се разпуква черупката на две.

Преобразявам се, проглеждам светлина,

Небето се отделя от земята,

Преобразявам се, пораствам ден след ден,

Небето с дух крепя, земята с костите ми да набъбва.

И осемнайсет хиляди години от първия ми тласък

Векове борба със хаоса безформен.

Кой знае формата къде е?

Очи отварям и настава ден, затварям ги – настъпва нощ,

И ручеи, реки извират от кръвта ми.

Едва когато дойде Края ще разбера земята и небето

И формата ще опозная.

Дъхът ми ще прелее в облаци и вятър,

В светкавици и гръм гласът ми ще ехти,

По вените ми пътища ще криволичат,

А тялото ми плодна пръст ще бъде.

Треви и дървеса от костите ми ще израстват,

Косите ми ще движат планети и звезди.

Пазете семето и мозъка ми като перли!

Преобразявам се. Навеки. Когато дойде Края

След осемнайсет хиляди години

Ще видя формата последна –

Земята и небето съвършени...