Той се страхува да се разруши

като скала връхлитана от звезден дъжд

страхува се да се разтвори

в седемте тела

във седем цвята на дъгата

в седем звука

в седем елемента

изплаши се от ябълката

на разпътната жена

и от глада на кожата като отрова

от златния прашец полепнал по телата

в хралупата която обитавам

влизаш и излизаш

ти Адаме

но свободата на ума

така привидна е

хилядолетия към мен върви мъжът

но сам в сърцето си остава