( * Старославянски водни 
                                                    духове  на деца    удавници)    

Какво съм аз та не познавам
законите  на гравитацията?
И на какво приличам
с това лице по-бледо от удавник,
с воднистите очи?

И от къде ли ида - от езерото,
от потока, от морската вълна, от нищото,
и се притискам в скута на Водата-Майка.

Защо ме тегли все към тази жива глъб,
на лунна светлина очите ми се взират
във камъни и водорасли, в тишина,
а дълбините сякаш ме познават.

Какво съм аз та имам връзка
и с облаците, с вихрите въздушни,
безсрамно голо мога да танцувам,
безплътно мога да се пренеса навсякъде.

Защо огньовете гася
и пламъците серни преследвам, гоня,
прелъстявам и...удавям.

Какво съм всъщност? Имам ли си име?
Защо така ме наблюдават?
Красиво ли съм или грозно?
И от усмивката ми
мляко или кръв избликва?

И кой ме притежава, кой ме движи?
Защо не мога да се спра,
така съм уморено.

Нима съм движещото цяло на водите?
Нима съм изначално?
Ако полегна до брега ще спре ли всичко?

Учудвам се, че няма кой да отговори.
О, сигурно съм Тук само, единствено!
Ще продължавам да се движа...