Кога пак ще проговориш?
Деца на много хора са думите ни.
Сееш ги - раждат се като децата
пускат корени и се хранят с кръв.
Както борът пази формата на вятъра,
а вятърът си е отишъл, няма го
така и думите
съхраняват формата на човека,
а човекът си е отишъл, няма го.
Може би искат да проговорят звездите
които една нощ превзеха цялата ти голота
Лебедът, Стрелецът, Скорпионът
може би те.
Но ти къде ще си в мига когато
във този театър ще дойде светлината?
И все пак там, на другия бряг
под черния поглед на пещерата
със слънца в очите и птици на рамената
ти беше там: страдаше
с другото бреме-любовта
с другата зора – присъствието
с другото рождение – възкресението
там ти отново се раждаше
в необозримото набъбване на времето
миг по миг както смолата
както сталактита както сталагмита.


Из..Сцената Г.Сеферис