МЪРТВА ВОДА

Затворена вода, ти сън си на блатата
и киснеш в тях нашир отрова напластена,
ту бяла под отблясъците, ту зелена,
подобна си на моето сърце.

Тополата край теб сивее и пърнара;
листа и жълъди намират в теб покой
и всеки става център с кръгове безброй -
с глух шепот ги разнищва вятър от Сахара.

Като че пръстените си върху водите
разтяга спомена ми, о, сърце; потекли
отнякъде, а подир туй умре, че негли
сестра рождена ти е мъртвата вода.