Предлагам някои стихотворения от Константинос Кавафис, според мнозина един от най-големите поети на 20ти век. Историческата му поезия, макар и твърде проста като изказ, е пълна с толкова мъдрост и фино усещане, че човек дори не може да я забележи отначало, какъвто беше случаят с мен. Ако се хареса, може да постна и някои други неща на този грък, роден и умрял в Александрия.


1.”Един старец”

До масата, над вестника надвесен,
сам, в северния край на кафенето ,
седи един старик злочест и беден.

И мисли,съкрушен от свойта старост,
че твърде малко вкусил е от дните,
когато имал сили и другари.

Сега и стар и безнадеждно морен.
А все пак времето,кога бе млад,
като вчера беше .Колко скоро!

Тъй хитро всичко Разумът отне му.
Измамникът коварен и злорад
повтаряше му “Утре имаш време.”

И колко устреми възпрени,колко
изгубени възможности!Как той
за всеки минал миг си спомня с болка!

…О мисли и от спомени безброй
старикът се засмя.И не сети
как заспал на стола в кафенето.










2.”Еднообразие”

Един еднообразен ден,
след него друг еднообразен,
досущ еднакъв,на света дохожда като него.
Стават
едни и същи работи,вървим се в тоя кръг
омразен,
едни и същи мигове ни приближават
оставят.
Минава месец тягостен и води месец друг
на смяна.
Какво ни чака ,лесно е да си представим
и отсъдим:
все същата досада зла,
от вчерашното изтъкана.
И вече утрешният ден
престава утрешен да бъде.


3.”Стени”

Стени високи и безмилостно студени
издигнаха без срам и жал около мене.

и вътре за това,отчаян,мисля само:
тоз жребий ден и нощ разяжда мисълта ми,

че ме очакват вън дела и дни честити.
Как не видях кога са зидали стените!

и никога не чух зидар,ни шум и екот.
Несетно от света отрязан съм навеки.





4.”Сиви”

Загледан във един опал прозрачносив,
две сиви ,хубави очи си спомних,
които бях видял преди години…
………………………………………………..
Обичах ме се само месец
и след това за Смирна ,струва ми се,
че замина,
за да работи там, и никога не се видяхме вече.

Сега са погрознели-ако живее още-
сивите очи,
красивото лице-и то навярно се е развалило.

О,моя памет,запази ми ги поне каквито бяха.
От тази обич ,ти,каквото можеш,
моя памет,
каквото можеш,донеси ми тази вечер.

Кавафис е един от любимите ми поети. Дълго търсех превод на " Стени" в хартиен вариант, но неуспешно. Сега виждам този превод на Далчев с голяма изненада, тъй като той се отклонява значително от оригинала. Дали е случайно?
Оригинал

Τείχη (Κωνσταντίνος Καβάφης)
Χωρίς περίσκεψιν, χωρίς λύπην, χωρίς αιδώ
μεγάλα κ’ υψηλά τριγύρω μου έκτισαν τείχη.
Και κάθομαι και απελπίζομαι τώρα εδώ.
Άλλο δεν σκέπτομαι: τον νουν μου τρώγει αυτή η τύχη
διότι πράγματα πολλά έξω να κάμω είχον.
Α όταν έκτιζαν τα τείχη πώς να μην προσέξω.
Αλλά δεν άκουσα ποτέ κρότον κτιστών ή ήχον.
Ανεπαισθήτως μ’ έκλεισαν από τον κόσμον έξω.

[quote=анонимен]Кавафис е един от любимите ми поети. Дълго търсех превод на " Стени" в хартиен вариант, но неуспешно. Сега виждам този превод на Далчев с голяма изненада, тъй като той се отклонява значително от оригинала. Дали е случайно?
Оригинал

Съжалявам, но не излезе на гръцки език - има го в мрежата на гръцки и в английски превод.