Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2007 23:15 - ИСТОРИЯ НА ХАЙКУ
Автор: sofiya Категория: Изкуство   
Прочетен: 1156 Коментари: 1 Гласове:
0



10 ЯПОНСКИ ПОЕТИ НА ХАЙКУ - ОТ БАШО (1644 - 1694) ДО КОИ НАГАТА (1900 - 1997)

 Четвърта глава

 

         Масаока Шики ( 1867 - 1902 )

 

         Масаока Шики се появява в жанра хайку като критик на Башо. Той критикува известните хайку на Башо в полемичната си творба "Башо Затусдан" (Разни мисли върху Башо). Той не отхвърля всички произведения на поета, но намира, че на неговите хокку липсва поетическа чистота и че носят прозаично-обяснителни елементи.
         От друга страна, той се възхищава от непознатия по това време Йоса Бусон. Намира неговите хайку за технически изтънчени успяващи да предадат чистите си образи на читателя.
         След като открива западната философия, Шики се убеждава, че лаконичните описания на обектите са подходящо средство за литературно и образно изразяване. Той подчертава значението на "шасей" ( скициране ). Тази идея придава на неговите хайку краткост и визуална описателност.
         Новаторския подход на Шики предизвиква сензация из цяла Япония и вдъхва нов живот на западащия по онова време жанр.
         Според Шики, хайкай-ренга няма художествена стойност и той винаги използва понятието "хайку" вместо "хайкай" или "хокку". Днес името на хайкай-ренга е "ренку", но са малко изследователите, интересуващи се от тази поетична форма.

 

 


         ***

 

Хладен дъжд вали
върху голия трън.

 


         ***

 

Стопи се ледът във водоема.
Шмугва се скарида
в стари водорасли.

 


         ***

 

Оръдието нарежда своя тътен.
Листови гранки по дървото.

 


         ***

 

Колко е студено!
Малко раче под дъжда
покачва се на бора.

 


         ***

 

Из езерцето препускат
лотусови листи.
Юнски дъжд.

 


         ***

 

Димът се завихря
след отминалия влак.
Млади листи.

 


         ***

 

Половин ден
бурята вилня.
Счупи стръкчето на слеза.

 


         ***

 

Дори луната не можем види
а вдигаме големи вълни.

 


         ***

 

Над хралупата в скалата
виси бръшлян -
малък храм.

 


         ***

 

Цъфна луфата*.
Аз съм душа
удавена във храчки.

 

(Луфа - растение от рода на кратуните, със удължени плодове, които след изсъхването им, се използват като гъба в домакинството - бел. прев.)

 

 

(Бележка на Риу Йотсуа: В това хайку, цвета на луфата и поетичното " аз " контрастират по няколко начина:

 

1. Шики е бил туберкулозно болен и горното е едно от трите последни негови хайку. Храчките, свързани с болестта винаги са го мъчили. Изразът " аз съм душа " означава, че вече е почти мъртъв, че е останал само душа.
2. Цветът на луфата символизира силата на живота в момент, когато " аз"- ът вече е изгубил своята.
3. В Япония, от стъблата на луфата се приготвя сироп срещу храчките, наречен " луфова вода ". Хайку-то намеква, че болестта на поета е неизлечима - сиропът вече не може да му помогне.
4. Това хайку е трагично, но същевременно съдържа малко хумор. Дори намирайки се в най-тежко положение, поетът възкликва " Ехе, аз вече съм почти мъртвец! Вече съм бог! (Японците вярват, че всички мъртви се превръщат в богове.)

 





Гласувай:
0



1. dana55 - Благодаря ти!
09.06.2007 23:32
Харесвам този стил-лаконичен,но с толкова мисъл!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sofiya
Категория: Изкуство
Прочетен: 2631453
Постинги: 585
Коментари: 2086
Гласове: 6762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031