Генеалогията, краезнанието и историческото познание имат обща цел – да се запази за поколенията обективната истина за миналото на човешките общности, за събития, личности, нрави…

         Бурната история на Балканския полуостров обаче ни е лишила от възможността да възстановяваме минали събития чрез достатъчно запазени архивни материали. Затова родовите проучвания, ако се извършват сериозно, обективно, без опити за идеализиране на личностите, за които се пише, могат да дадат своя принос при изясняване на много проблеми. Това е така, защото понякога по таваните и в старите сандъци се откриват запазени отделни документи, архиви, старинни фотографии с надписи и  обяснения, писма, предания и др.

         За приноса на генеалогичното проучване ще дам няколко примера от дейността ми по изясняването на Чинтуловия род от Сливен и сродените с него родове, защото изследователите на възрожденските дела на Добри Чинтулов винаги отбелязват, че няма сведения за семейната среда и рода на поета. Дори в 2004 г. в книгата на  Мила Кръстева,  “(Светло)сенките на възраждането и сянката на Чинтулов” 1  е записано: “…твърде малко неща се знаят за братята и сестрата на Чинтулов, а онова, което е коментирано от биографите му, както и всичко, свързано с житейската му съдба, отново е несигурно и оплетено” (с.163-164).

         Ще разгледам три проблема:

         Първи – За образованието на Чинтулов, получено в Сливен и през емиграцията му.

         Втори – За автентичния образ на Добри Чинтулов от портретите му.

         Трети – За авторството на Добри Чинтулов на неподписаните от него бунтовни песни.

              ЗА  ОБРАЗОВАНИЕТО  НА  ДОБРИ  ЧИНТУЛОВ

         За периода през който младият Добри е учил в родния си град или за времето на емиграцията му, в много книги и статии се повтарят неверни или най-малко недоказани документално датировки. Два са основните варианти в това отношение.

         Първият е от 1886 и 1892 година, когато с подпис “Един от учениците му” Добри Стойнов помества първите биографични бележки по повод смъртта на учителя си (27.ІІІ.1886 г.). 2

         Той отбелязва, че Д. Чинтулов учил при учителя-грък Цукала, после при българина Димитър Кешиша. През 1838 г. сам се упътил за Търново и учил там около 6 месеца. Заминал за Букурещ и се учил при братя Христидис година и половина. Чинтулов изобщо не е мислил да ходи в Русия, но през Букурещ минал Захари Княжески, съобщил му, че са отпуснати стипендии от Руското правителство и го посъветвал да отиде в Одеса. Чинтулов получил стипендия, учил три години и  завършил предсрочно уездното (oколийското) училище, чийто курс бил  четири класа - по две години всеки. След това постъпил в Семинарията, която завършил за шест години и през 1850 година се върнал в България.

         Вторият вариант  е от 1899 и 1910 г., когато Михаил Греков (през 1899 г. с псевдоним Стоян Чакъров) написал своите спомени (Биографични бележки за Чинтулов). 3

         Греков отбелязва, че “просвещението блеснало пред поета на елински език”. Учил е при просветения учител Д. Кешиша. Тринадесет   годишен, т.е. през 1835 г.,  завършил образованието си при даскал Д. Кешиша, а напуснал родния си град в края на 1839 г. и заминал пеш за Велико Търново, за да спечели пари и да отиде в Одеса – Русия. Служил две години в Търново (т.е. до края на 1841 г.) и тръгнал за Влашко и Русия. В Браила намерил покровителство и бил изпратен в Одеса през 1842 г. Палаузов, Априлов и Тошкович го настанили в Одеската духовна семинария.

         Тези две отправни точки, свързани с учението и емиграцията на Чинтулов се повтарят в различни варианти при разглеждане на този период от живота му от повечето автори.

         През 1922 г. излиза трудът на В. Пундев “Добри Чинтулов (1822-1922).”  4    Това е първият научен труд, с преглед на 100-годишната библиография, свързана с Д. Чинтулов, и с анализи  на излязлата дотогава литература. Дадена е оценка и се прави критика за допуснати грешки и неточности. Авторът предполага, че Чинтулов е учил при Георги Цукала и при Дим. Кешиша, като Цукала бил учител в Сливен през 1837 и 1838 г. (според Н. Табаков – през 1835-1840 г.). Изводът е, че Чинтулов не е могъл да завърши образованието си на 13 годишна възраст. Изказва се съмнение, че през 1839 г. той е бил в Букурещ, защото тогава бил в Браила и пристигнал в Одеса. Към 1841 г. вече е стипендиант в Духовната семинария в Одеса. По отношение на поезията на Чинтулов, авторът твърди, че тя не е оценена съвсем правилно.

         От по-новото време също ще отбележа няколко издания, в които се пише за Чинтулов:

         - 1967 г. Поезията на Добри Чинтулов от проф.Надежда   Драгова. 5  Без подробности в дати се има предвид версията за тръгване от Сливен в 1838 година и пристигане  в Одеса през лятото на 1839 година. Авторката отбелязва, че за 10 години Чинтулов преминава основното околийско училище, духовното училище и пълния                 шестгодишен курс на словесното отделение на одеската семинария.

         - 1969 г. Сборник  “Бележити българи” – ст. “Добри Чинтулов” и сборник “Добри Чинтулов. Стани, стани, юнак балкански”.  6  В двете статии Н. Табаков,  отбелязва, че Д. Чинтулов е учил три години в Сливен във Взаимното училище (1831-1834 г.) и три години при учителя Цукала (1835-1838 г. или 1836-1839 г.). През пролетта на 1839 г. тръгнал за Одеса, спрял се в Търново и след това в Браила. В Одеса пристигнал в края на лятото на 1839 г. През септември с.г. постъпил в едно от основните одески училища. На следващата година  (1840) преминал в Духовното училище със стипендия. След три години – септември 1843 г., постъпил в Одеската Херсонска духовна семинария, която завършил с мн. добър успех (1849 г.). Тази датировка е правилна.

         - 1974 г. Енциклопедия А-Я.  7 Добри Чинтулов от 1839 г. учи в Одеската семинария, завръща се в България 1850 г.

         - 1988 г. Енциклопедия Българска възрожденска интелигенция.  8  Чинтулов учи в гръцко (1830-1836) и в българско (1836-1838) училище в родния си град и в Търново (1839). Продължава образованието си в Букурещ в училището на братя Михо и Симеон Христидис (1839-1840). От 1840 до 1843 г. е ученик в Околийското класно училище в Одеса, а след това – в Херсонската семинария в града. Завършва  я  през 1847 г. (според други източници 1849).

         - 1996 г. Енциклопедия България, том 7 (Т-Я).  9  Добри Чинтулов до 13 годишна възраст учи в Сливен. Напуща поради липса на средства. През 1840-1843 г. е стипендиант в Околийското класно училище в Одеса. Завършва Херсонската духовна семинария (1849).

         - 2004 г. Алманах Родолюбец.  10  Повтаря с малки промени версията на Д. Стойнов. Чинтулов учи в гръцкото училище в Сливен след 1830 г. Продължава учението си до 1836 г. В долния курс получава предимно религиозно образование, след това учи при Георги Цукала, а после при Дим. Кешиша. Към 1838 г. тръгва от Сливен, спира в Елена, но същата година пристига в Търново и учи 6 месеца. Към края на 1838 г. заминава за Букурещ. Там учи при братя Христиди. През Браила пристига в Одеса (1839 г.). Постъпва в Околийското училище и завършва тригодишното учение през лятото на 1843 г. През септември с.г. постъпва като стипендиант в Одеската Херсонска семинария и през юли 1849 г. завършва.

         Както личи от  няколкото посочени източници за Добри Чинтулов и до днес разглеждания период от живота му не е изяснен достатъчно и няма обща позиция.

         От проучванията при родовото изследване ще отбележа няколко важни документирани факта, които могат да помогнат за уточняване на разглеждания период.

1. По биографични бележки за гръцкия учител Георги Цукала (английски поданик) 11 е отбелязано, че той учителствал  в гр. Востица (Гърция) (1829-1831 г.) – удостоверение № 2499/1831 година; гр. Пловдив (1833-1836 г.) и гр. Сливен (1836-1840 г.). В 1840 г. Цукала  напуснал учителството, започнал търговия и писателство в Пловдив, където няколко години е бил и английски консул.

Понеже биографите твърдят, че Д. Чинтулов е учил в Сливен и при Цукала, не е възможно той да е прекратил образованието си на 13-годишна възраст (т.е. 1835 г.). Цукала е открил своето “първо систематично училище” в Сливен през 1836 г.

Действително възможно е през 1835 г. Добри да е напуснал училището в града, поради появилата се епидемия от чума, но през 1836 г. да е продължил образованието си до заминаването си в чужбина – най-вероятно през 1839 година (т.е. на 17-годишна възраст).

2. Учителят Димитър Кешиша е бил учител в Сливен ок. 30-те години и към края на 40-те години на ХІХ век, а по някои източници – от учебната 1853/54 г. до 1859/60 г., когато е учителствал и Добри Чинтулов. Следователно Добри не може да е бил негов ученик след като е учил при Цукала, а само преди това.  12

3. В автобиографията на С. И. Доброплодни  13  има документ – писмо до приятел (вер. от 1839 г.), в което се отбелязва (с. 27), че освен Яни х. Добрев (Добровски) и Добри Чинтулов “други не са се поклатили от Сливен  ЗА УЧЕНИЕ” и то “първия…в остров Андрос, в Гърция, а втория в Русия (Одеса).”

Това писмо показва, че твърдението на Добри Стойнов, че “Чинтулов никак не е мислил да ходи в Русия, защото нямал никакви средства…” и на Мила Кръстева, че младият Добри съвсем преднамерено заминал “за охолен живот” (а не да се учи) са неверни.

4. Има запазен документ, че Д. Чинтулов през  уч. 1839/40 г. е учил в  едно от основните одески училища, за да усвои руски език, издържан от В. Априлов “от одеските суми на Габровското училище”, като отпуснатите 3050 гроша трябвало да изплати на габровското училище, когато започне да учителства.”  14

От този документ се потвърждава фактът, че през 1839 г. Добри Чинтулов идва в Одеса и че версията, че служил в Търново 2 години (т.е. до 1841 г.) и тогава тръгнал за Влашко и Русия е неверна. Малко вероятно е и отиването му в Букурещ и обучението му в гръцкото училище на братя Христидис. Разбира се по последния въпрос следва да се направи по-обстойно проучване, което да се потвърди документално.

5. Видните родолюбци Н. С. Палаузов, В. Априлов, Е. Мутев и Ст. Тошкович отправят на 8.VІ.1840 г. записка до Михаил Семьонович Воронцов с молба да ходатайства пред руския император разрешение  за приемане на безплатно учение на двама български младежи в Ришельовския лицей и на двама в Херсонската семинария.  15

Този документ доказва, че когато се правят постъпки за учредяването на стипендиите (1840 година), Добри е вече в Одеса и едва ли Княжески преди или през 1839 г., когато минал през Букурещ, е съобщил на Чинтулов тази новина и той веднага напуснал училището на Христидис и заминал за Одеса.

6. Атестатът на Д. Чинтулов за завършване образованието си в Одеската Херсонска семинария.  16

В този документ дословно е казано:  “Обявитель сего Добри Чинтуловъ, Задунайски Болгаръ, города Сливенъ, гражданина Петра сьiнъ, 26 летъ, поступивъ въ септябре 1843 года изъ Одескихъ Духовньiхъ Училищь въ Херсонскую Духовную Семинарiю, обучался въ ней при способностяхъ очень хорошихъ…

В удостоверенiе чего и данъ ему Чинтулову Атестатъ изъ Правленiя Херсонской Д. Семинарiи юлия 14 дня 1849 года.”

От този документ става ясно, че след учението си през 1839/40 г. в основното одеско училище и отпущането на стипендиите, Чинтулов е постъпил в Одеските духовни училища, където учил три години (1840/41, 1841/42 и 1842/43). След това е в Херсонската духовна семинария, в която учил 6 години (от уч. 1843/44 до 1848/49 г.) и завършил с много добър успех на 11 юли 1849 г.

                                ПОРТРЕТИТЕ  МУ

През 2003 г. във в. “Сливен” фотографите Курдова и Стефанов съобщават, че във второто издание на известния труд на Симеон Табаков “Опит за история на гр. Сливен” (том ІІ, 2002 г.) е отпечатан рисуван портрет на Д. Чинтулов, правен по фотография на участниците в учителския събор в Пловдив (1870 г.) по оригинал в Националната библиотека Кирил и Методи (№1572). Според тях лицето на фотографията не може да е Добри Чинтулов, а някой, който случайно има прилика с него и затова добавят: “Като сливналии желаем да се установи истината за образа на Добри Чинтулов – една личност с национално значение! Обръщаме внимание на специалистите-историци да уточнят как се е получила тази грешка и да я коментират в централните медии.”  17

Тъй като такъв коментар не се появи, решихме с мой сродник (Хамамджиев, К.) да се отзовем на призива, защото действително “набеденият портрет” не отговаряше на представата ни за образа на Чинтулов от генеалогичните ни проучвания.

Събраните от мен материали за студията “Чинтуловият род и сродените с него родове” (необнародвана) и “Добри Чинтулов – живот  в дати” (необнародвана) включват и 56 фотоалбума , между тях и един (96 фотографии) за семейството на поета и за роднините от двата му брака (с Анастасия – дъщеря на Добри Желязков Фабрикаджията и Мария Петрова Милкова). В този албум са събрани почти всички фотографии на Добри Чинтулов и фотокопия на част от рисуваните му образи. Беше проверена и фотография № 1572 в НБКМ, в която от  фотографираните 32-ма души са номерирани 6, а в описа към фотографията са описани само 8 от присъстващите. Между тях е и един делегат погрешно идентифициран като Добри Чинтулов и означен с   № 6.

Резултатът от направеното обстойно проучване в София, Пловдив и Казанлък и в други архивни фондове и издания потвърдиха, че е допусната грешка и че вместо Добри Чинтулов лицето от фотографията под № 6 от Първия учителски събор в Пловдив е учителя Филип Велев (Велиев) от Казанлък.

Проучването е публикувано в статиите:18 “Портретите на Добри Чинтулов;” “Още веднъж за участниците в първия учителски събор в Пловдив, 1870 г.” и “Казанлъшки учител набеден за Добри Чинтулов”.

Ще се спра на споменатата вече книга на Мила Кръстева,  в която авторката си поставя две задачи (с. 5):

“Първата: Да изговоря неединното Българско възраждане главно заради сенките му.

Втората: Да впиша психичното битие на Чинтулов в това Възраждане, за да покажа, че той не е бивал поет революционер.”

За да постигне целта си авторката решава да прави психоанализ на поета по Фроид и Юнг, без да е общувала с него, а като подбира факти (с.101) уж за  “неистов страх, за травматична и самовглъбена предпазливост,” “за болестотворни страхове и фобии” (с. 256) и много други. Например вероятно думи на Чинтулов като “Страх ме е, милий ми – нашите хора ще ни предадат…” казани при обсъждането дали да се проведе ротно учение, за да подсилят тезата му, че в момента не е целесъобразно да се рискува живота на четири взвода младежи, като се изведат с оръжие на полето за обучение и други подобни изказвания (или клюки), Кръстева използва за изводите си. 19  В цитирания случай изказването на Чинтулов е било много целесъобразно, защото е станало през 1873 г., преди на 9.V. през същата година председателя на  ЧРК Михаил Греков да бъде арестуван.

Целият “анализ” на авторката за личността на Д. Чинтулов е насочен да се направи извода, че “страхливият сливенски даскал, който не подири в себе си безподобен кураж, за да иде курбан за безсмъртната майка родина” (с.113), не може да е поет-революционер и че приписваните му песни не могат да са “Чинтулова поезия, когато самият Чинтулов не я е подписал с името си”. (с.52-53; с.59). Бях шокиран от това твърдение, защото още като дете баба ми – Мария Ив. Чинтулова (племенница на поета, която е живяла в общ дом с чичо си Добри в сегашната  къща-музей в Сливен) ми е разказвала как всеки ден е пиела чай с чичо си, как той й помагал при изучаването на френски език в училището, как е свирил на цигулката си СВОИТЕ БУНТОВНИ ПЕСНИ, а тя и братовчедите й са ги знаели наизуст и са ги пеели…

Когато започнах родоизследователската си дейност, основен стимул беше да събера всичко за недостатъчно известния, според биографите, род на поета, както и всичко за песните му и разпространението им…

Когато беше издадена книгата на Кръстева (2004 г.), имах събран огромен архивен материал, включително за разпространението на песните на поета и за живота му в дати. Бях разработил комплексна родословна схема за Чинтуловия род и 23 схеми за сродените       родове. 20   Готови бяха и двете монографии (пренесени на диск):

1.     Петър Миндов - Чинтула и неговото потомство (Родова хроника). 21

2.      Родове, сродени с Чинтуловия род.

Веднага отпечатах статия “В  ЗАЩИТА  НА  ЧИНТУЛОВ”. 22

Ще отбележа още няколко недостатъчно аргументирани факти от книгата на Кръстева, от които авторката прави и погрешни изводи за поезията на Чинтулов.

1.     За двата варианта на песента “Къде си, вярна ти любов народна?”

Тази песен има бунтовен вариант, озаглавен и като “Народна любов” (писан от Добри Чинтуло около  1842-1843 г.) и друг, пригоден за училищни  нужди и за печат в песнопойки, издавани в поробеното отечество, със заглавие “Подбудителна во учение” (този вариант вероятно не е писан от Добри Чинтулов).

Кръстева твърди, че бунтовният вариант не може да е писан от “страхливеца Чинтулов”, а “училищният” може да е и негово дело. Авторката вероятно не знае или (не)умишлено не е отбелязала в книгата си един много важен факт – най-ранният датиран препис в България на бунтовната песен е от 1850 г. и е направен от Никола Геров (Белчев) от Копривщица. 23  Още по-интересно е, че десет години по-късно същият човек издава “Песнопойче, събрано и наредено от Никола Геров Белчев”, където е поместен (за първи път) вариантът “Подбудителна во учение.” 24

Тези факти показват, че вторият текст най-вероятно е приспособен от Н. Белчев,  за легалното издаване на бунтовната песен на Чинтулов.

2.     За твърдението на М. Кръстева (с. 57-58), че песента “Вятър ечи, балкан стене” е написана от Николай Стефанов (като се основава и на мнението на  Кр. Генов).

Основният мотив за предположението е, че Стефанов се е познавал с Раковски и вероятно е познавал “Позива на Раковски към българите от 1.VІІІ.1862 г.” (писан в Белград) и написал “Вятър ечи, балкан стене” като използвал изразите от позива.

На този наивен довод ще отговоря с цитат от статията на проф. Надежда Драгова (виж бел.5, с.231-232): “Чинтулов се утвърждава като поет на бунтовното опиянение…в будителските си песни поетът изковава цяла оръжейница от образи, които се налагат като формули в бунтовния призив. И с това прави своя принос в политическото мислене на сънародниците си. И когато в 1862 година от Белград Раковски изпраща позив към  българите за въстание, той си послужва с утвърдения вече Чинтулов революционен речник: “Ставайте братя, на оръжие, мало и голямо, за нашата мила свобода и независимост…Що стоиме българи!…Нашите единородни братя и сестри храбри черногорци и сърби, сички на оръжие, храбърно и победоносно бият се…”

         Драгова прави извода, че “Целият призив се строи от представите на Чинтуловите песни. Той и идейно-политически се заключва напълно в техния кръг.”

         Като се вземе предвид дори само това разсъждение, струва ми се, че е нелепо желанието на Кръстева да докаже, че един начинаещ поет (ако автор е Н. Стефанов) е в състояние да напише първото си стихотворение (незная дали не е и единствено) на такова високо поетично ниво. Защото за “Вятър ечи, балкан стене” Н. Табаков,  отбелязва: “Само талантлив поет, който притежава богато стихотворно майсторство като Чинтулов, може да създаде такава дълбоко емоционална и вълнуваща, пълна с напрегнатост и движение героична картина…” 6

3.     За неавторизираните с подпис бунтовни песни на Добри Чинтулов.

Ще задам въпроса – може ли да се предположи, че нормален човек, който живее не в Букурещ, Браила или Белград, а в Сливен, когото наричат чорбаджиите “руски агент”, който се бори за независима българска черква и срещу гърцизма в училищата, който два пъти е бил арестуван (макар и за кратко време), ще разпространява името си, заедно с бунтовните си песни?

За съжаление Добри Чинтулов твърде рано се е разболял от диабет, постепенно загубил зрението си, и по тази причина още през 1875 г. (на 53-годишна възраст) сам прекратил учителската си дейност…

След Освобождението той бил почти сляп, загубил е своята съпруга “Настя” и единствения си 22-годишен син Петър. Отчаян, болен, беден, тогава поетът не е бил в състояние нито да събере и издаде стиховете си, нито да пише автобиография…

Въпреки че Д. Чинтулов не е събрал и издал творчеството си, убеден съм, че не е коректно да се отнема авторството му на неговите бунтовни песни. Заглавията на написаното от него се посочват от много негови съвременници, а след това и от сериозни изследователи.

П. Р. Славейков, вероятно по времето когато Никола Геров е направил своя датиран препис, също е преписвал чинтулови песни:    най-напред “Стани, стани, юнак балкански” и “Къде си вярна, ти любов народна?”, а по-късно и “Българи юнаци”, “Вятър ечи, балкан стене” и “Българио, мила майко”.25

Колко много Славейков е уважавал поета Чинтулов личи от следното малко известно писмо, писано през 1850 г.:

“Непознатий друже,

вашите приятели и съученици доволно са ми разказвали за вас догде бях в училището още. От тогази се зароди в мен желанието за знакомството ви, но досега не ми прилегна ни да ви пиша, ни лично до ви нагледам. В това недуомение искането на познанството и приятелството ви видя се по-важно и редовно. За то, като оставя всичките други наумявания за напокон, ограничавам се в това тъкмо и моля ви да ме не лишите от него. Бъдете снизходителни и не ми отричайте това наименование, което от толко време бълнувам. В първото мръдване на  сърцето ми да ме не ослани сланата на отказването. Не бивайте толкова жесток към едно българче, което вашата муза към Парнас е упътила. Считайте ме в кръга на приятелите ваши и позволете ми да се наричам отсега ваш друг и побратим.”26                                                             (Трявна, 1850).

         Това писмо, писано през 1850 г., косвено потвърждава авторството на Добри Чинтулов на първите две негови песни, преписани от младия Славейков. То категорично отхвърля и неверните твърдения на някои изследователи, че при създаването на възрожденската ни поезия Чинтулов и Славейков са се появили едновременно като творци.

         За стихотворението “Стани, стани…” Н. Табаков  цитира Михаил Греков:  “Това стихотворение аз бях го преписал и заучил наизуст още в 1864 г. из тетрадката на току що дошлий из Сливен в Русия ученик на Чинтулов – Цветко Добрев Георгиев и така си остана в моята памет и до днес…”27

         Още през 1865 г. “Къде си, вярна ти любов народна” е преведена на френски език със заглавие “Национален марш на България” (без името на автора и преводача) в “Льо магазин питорек”, Париж.

През 1871 г. в превод на руски е отпечатана песента “Стани, стани…” със заглавие “Болгарская песня” в превод на Н. Берг. 28  Преди стихотворението в сборника има бележка за автора - младият поет Чинтулов, от Райко Жинзифов. Този факт също е авторизиране на творчеството на Чинтулов, защото е записано: “Имя Чинтулова, малодого современного болгарского поэта, ползуется значителную популярностью между болгарами. Правда, его ПАТРИОТИЧЕСКИЕ ПЕСНИ весма редко появяются в печати, но это не мешает им разходиться с тысячих списках по всей Болгарии (с.219).                                                          

                                         *

*    *

         В заключение може да се каже, че и генеалогичните проучвания могат да намерят своето място и да имат принос при установяване на обективната истина за миналото.

         В това проучване е направен такъв опит и резултатът може да се резюмира така:

         Първо. Добри Чинтулов (*ІХ.1822 + 27.ІІІ.1886) е учил в родния си град Сливен във взаимното училише (1831-1834 г.), а вероятно през 1835 г. напуснал училището, поради появилата се чумна епидемия. Продължил образованието си в първото “систематично гръцко училище” на Георги  Цукала в града (1836-1839 г.). През 1839 г. тръгва през Велико Търново и Браила за Одеса, за да продължи образованието си. През учебната 1839/40 г. учи в едно от основните одески училища, издържан от “одеските суми на габровското училище”. От 1840 до 1843 г. в продължение на три години учи като стипендиант в одеските духовни училища. От септември 1843 г. постъпва в Одеската Херсонска духовна семинария (със стипендия) и завършва пълния шестгодишен курс на 14.VІІ.1849 г. с много добър успех.

Забележка: подлежи на допълнително проучване и документиране: учил ли е в Търново, къде, колко време. Също – бил ли е ученик на братя Христидис в Букурещ, кога, колко време.

Второ. За модел на най-много тиражирания в последните години рисуван портрет на Д. Чинтулов (без шапка и с буйна коса), поради грешка в идентифицирането на лицата, участвали в Първия учителски събор в Пловдив (1870 г.) е бил използван образа на казанлъшкия учител Филип Велев (Велиев) (*1818+24.ІХ.1883). 

Трето. Наистина трудно може да се говори за  автентичните Чинтулови текстове на будителската му поезия, но както най-ранните преписи, така и назоваването на Чинтулов за техен автор от съвременниците му и в издания от края на ХІХ век и началото на ХХ век, потвърждават неговото авторство и огромната им роля в историята на нашата страна.

Обяснителни бележки.               

1.Кръстева, Мила. (Светло)сенките на възраждането и сянката на Чинтулов. С., 2004, 287 стр., с.163-164.

2. Един от учениците му. Няколко думи за живота на Добри Чинтулов, за  литературната му и  учителска дейност. В: сп. Янтра, г. І (1886), кн. 13-14, с. 99-102 и  сп. Утро, Русе, Шумен, г. І (1892), бр. 11-12, с. 181-183 (статията от сп. Янтра с незначителни добавки).