Вървял ли си из улиците нощем,
по-стъпкан и от уличната прах,
по-мъртъв
от добре изтлели мощи?
А аз вървях.

Седял ли си над бялата хартия,
по-бяла от лицето на монах,
по-страшна
от потънала гемия?
А аз седях.

Разбирал ли си колко си излишен,
по-жалък от напразно сторен грях,
по-скучен
от това четиристишие?
А аз разбрах.

Живял ли си единствено с перото -
Любовник, брат, тиранин и аллах:
зачеркнало и хляба, и леглото?
Така живях.

Силно написано! Поздрави!