Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2008 15:32 - Журналистика
Автор: sofiya Категория: Изкуство   
Прочетен: 1146 Коментари: 1 Гласове:
0



За цената на живота питай смъртта и...застрахователя

 

Илеана Стоянова

 

 Първият въпрос е каква е цената на човешкия живот за вас, за околните, за обграждащия ни свят? В продължение на хилядолетия философите се стремят да дават отговори, като премислят всеки довод и го съпоставят с всяка разумна алтернатива.

Твърденята, че животът не може да бъде оценяван в пари през ХХІ век  са продукт на чистата софистика защото човек се оценява финансово многократно през живота си, а в развитите общества  човешкият труд е най-скъпата стока. Всъщност всеки струва толкова за колкото е застрахован, а това е личен избор.

 

Извън екзистенциалните представи погледнато прагматично България е на път да се прочуе в света с твърде ниската цена на човешкия живот и не можем да скрием този съкрушителен за времето ни факт. Обезщетенията от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при смърт на пътя най-често са между 20 и 30 хиляди лева. По-рядко се присъждат суми от порядъка на 50 хиляди лева, а е прецедент да се постигне обезщетение от 70 - 100 хиляди лева и то единствено в съда, като това отнема поне две години „ходене по мъките” на наследниците. А доста по-срамен е прецедентът в една-две застрахователни компании, при който  на наследниците се изплащат обезщетения за починал  5  или 10 хиляди лева с  „доброволно” подписано споразумение между тях и застрахователя. Разбира се от гилдията обясняват, че напоследък съществува промяна на съдебната практика в посока на увеличаване на размера на присъжданите обезщетения за неимуществените вреди. Докато през 2000 г. – 2001 г. съдът присъждаше средно около 10 - 15 хил. лв. при смъртен случай сега сумите средно са около 30  - 40 хил. лв. – твърдят те. Същата тенденция се наблюдава и при съдебно определяните суми за телесните повреди. За тежки може да се присъди обезщетение до 100 хил.лв., за средните – до 20 хил.лв., а за леките – 5 хил. лева.

 

И все пак защо, например животът на човека от развитите страни се оценява много по-скъпо след пътно-транспортно произшествие? В САЩ често обезщетенията  от застраховки надхвърлят милион щатски долара. Лимитите на отговорност на застрахователите за неимуществени вреди в страните от Западна Европа са многократно по-големи от нашите. В някои страни изобщо няма лимит.

В Германия при пътен инцидент пострадалият (при пълна доказана вина на шофьора) може да подаде иск от 100 до 200 хил. евро. При смъртен случай семейството може да подаде и иск за доживотна издръжка.

 

6682-ма загинали и над 62 000 ранени е равносметката за пътните инциденти в България в последните шест години

 

Безспорно е, че огромните обезщетения от рода на 700 хил. лв. са непосилни за повечето хора в България. Не може да се каже обаче колко западните обезщетения от милиони евро са по силите на средностатистическия европеец. Затова се сключват застраховките "Гражданска отговорност" за автомобилистите, строително-монтажни за строителите, професионални отговорности за лекарите, експерт-счетоводителите, адвокатите и т.н. Има ситуации, в които рискът е много по-голям и не е трудно да се предвиди кои са те. Ролята на застрахователите е да покриват точно такива случаи.

Малко от компаниите обаче са наясно с размерите на отговорността, която се носи по този вид застраховка и малко от тях изпълняват коректно ангажиментите си. Още повече, когато вече сме част от Европейския съюз и по тази полица се носи отговорност в рамките на законодателните решения, действащи на териториите на страните-членки на съюза.

"Гражданска отговорност" на автомобилистите вече покрива събития както на територията на България, така и на териториите на страните-членки на ЕС, като за събития в България се прилагат нормите на българския закон, а при събития в чужбина - нормите на държавата, в която е настъпило конкретното събитие.

В Кодекса за застраховане е уреден минималният размер на обезщетение по задължителната за шофьорите застраховка "Гражданска отговорност",

до което се лимитира отговорността на застрахователите. От началото на 2007 г. до 1 януари 2010 г. у нас при катастрофа с един пострадал за неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – то е 700 хил лв. и 1 млн. лв. при двама и повече пострадали, но досега такова обезщетение не е изплащано.

 

Цената на човешкия живот  -  по договаряне

 

Като правило "неимуществените вреди" се доказват в съда. Въпросът е, че съдиите като присъждат нищожни обезщетения, стимулират и застрахователите да не изплащат по-големи. В практиката  са известни случаи, при които за едни и същи като вид и степен увреждания на хората съдилищата в страната определят най-разнообразни размери на обезщетения. Правната логика е достатъчно неясна - чл. 52 от ЗЗД обяснява: "Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост". Кой може да каже, че е компетентен да определя рамките на справедливостта и как се измерва тя? И на коя икономическа или обществена логика тя е отражение - на база доходи и имуществено състояние, личностни характеристики или положение в обществото?

 

Така цената на човешкия живот е по договаряне, но на практика според застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е  ...  колкото даде компанията. Незначителният размер на присъдените суми, съчетан с баснословната продължителност на делата, обезверяват хората и обезценяват правото като инструмент за търсене на справедливост и социална промяна.

 

Монетата има и обратна страна

 

 

Когато се случи неприятното събитие, свързано със смърт или телесни увреждания, мнозинството от хората предявяват претенциите си в максималния предвиден от закона размер, без за това да е налице пряка връзка с конкретните изживени страдания – споделят застрахователи. Именно липсата на нормативна регламентация в България (в противоречие с детайлната регламентация, характерна за доста от европейските държави) води до желанието и възможността застраховката да има не обезщетителен, а по-скоро обогатителен характер. Не е тайна, че понякога заинтересованите страни  - следовател, вещо лице, лекар, прокурор, адвокат  също преследват свои корупционни схеми за обогатяване. Застрахователи обясняват, че около 30 на сто от извоюваните в съда обезщетения служат за тази цел. Още повече, че у нас няма наказателно преследване към виновния в едно пътно-транспортно произшествие – твърдят те -  че дори той да е шофирал след употреба на алкохол или упойващи вещества  Кодексът за застраховане изрично разпорежда, че се дължи обезщетение. Пак според българския закон по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи обезщетение при вреди, нанесени дори от неправоспособен  водач.

Не може да има война на пътя, да плащаш дребни застраховки, а да искаш царско обезщетение

Драстичното повишаване на лимитите на отговорност (минималните застрахователни суми) през последните десет години у нас и промените в покритията по тази застраховка не намери адекватно отражение в застрахователните премии, дължими към застрахователите. Затова днес застрахователите се оправдават с ниската цена на полиците, които средно струват около 100-120 лева и отчасти са прави. В Европа например полицата „Гражданска отговорност” се продава средно за 150 - 300 евро, затова и обезщетенията там са много по-сериозни. Във Великобритания цената на полицата за млади шофьори достига 1500 паунда. В Германия премиите варират около 800-1000 евро, като могат да станат по-ниски (респективно по-високи) чрез прилагане на система "бонус-малус", но най-ниският размер на премията след прилагане на "бонус", не е под 500 евро. Не трябва да се забравя обаче, че средната годишна работна заплата във Великобритания е 23, 700 паунда. Жителите на Германия пък, с най-мощната европейска икономика, са  с годишен доход на глава от населението  от 17 000 евро. В България прогнозите са средната месечна  работна заплата за 2008 година да бъде около или над 500 лева (250 евро), което прави едва около или малко над 3 000 евро годишно.  ((250 евро), което правиългария

За определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди в някои от напредналите страни в ЕС се прилагат методики с критерии, които създават правила така, че неимуществените вреди да се определят по един и същи начин за едни и същи (или сходни) събития, адекватно на конкретния случай. Предложението за разработване на  на подобна методика и у нас, уреждаща претенциите за неимуществени вреди, е ново за българския застрахователен пазар.

Павел Кърлев, председател на Федерацията на потребителите в България сподели за списание ПИК, че застрахователите се мъчат да отложет във времето решаването на този въпрос. След като „Гражданска отговорност” на автомобилистите е задължителна застраховка в България и съществува ценоразпис за обезщетенията на материални щети, а за неимуществените вреди такъв липсва , изплащането на размера на обезщетението е оставено да се решава от съда  с голям  субективизъм.

Федерацията предлага методика, която е съобразена с размера на премиите по „Гражданска отговорност” на автомобилистите у нас. Разработена е по образец на английска аналогична методика, предоставена му лично от Омбуцмана на финансовите услуги във Великобритания, обяснява Павел Кърлев. Материалът е изпратен до Народното събрание, Министерството на финансите, Комисията за финансов надзор, Омбуцмана на РБългария, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и Съюза на българските автомобилисти още на 4.12.2007 г. с обосновка за необходимостта за издаване на наредба за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от Кодекса за застраховане и методика за уреждане на претенции за обезщетение за неимуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт при пътно-транспортни произшествия.

До момента са проведени срещи с Ралица Агайн, ръководещ управление Застрахователен надзор в Комисията за финансов надзор, която предлага подобна методика да бъде приета като неразделна част в Кодекса за застраховане, а не в отделна наредба. Мотивът е, че наредбите по принцип могат да бъдат атакувани в съда, а законът – не.

Най-ниска е цената на ... 90-годишен живот

Ако се приложи предлаганата британска методика, съобразена с днешните лимити на отговорност у нас – 700 хил.лв. и 1 000 000 лв., единственият обективен критерий за определяне на минимални неимущаствани обезщетения при смърт, залегнал в методиката, е продължителността на човешкия живот и полът на починалия, като се определя дискаунтовия  процент при определяне на задължението на застрахователя при смъртни случаи. Друг критерий, който обаче подлежи на доказване в съда при присъждане на по-високи обезщетения е икономическата цена на човешкия живот и зависи както от възрастта на постадалия, така и от неговото трудово възнаграждение – обясняват от ФПБ.

Според предлаганата от федерацията методика най-високи обезщетения получават  наследниците на загинал застрахован 25-годишен човек. Обезщетението е максимално – 700 000 лева. При жените обезщетенията са по-високи от  тези на мъжете, защото се прилага презумпцията за по-голяма продължителност на живота. Например оценката на човешки живот на 30-годишен мъж е 616 000 лв., за 40-годишен  и 50-годишен мъж – съответно 574 000 лв. и  511 000 лева. Най-ниско обезщетение ще получат наследниците на 90-годишен застрахован, починал вследствие пътно произществие - 140 000 лева.

Всички останали обезщетения за претърпени травми със съответните цени са подробно описани в зависимост от това дали са тежки телесни повреди, средни или леки  със съответните последствия и с голяма подробност на засегнатите човешки органи и инвалидност. Сред най-високите обезщетения са тези на мозъчните травми – при изключително сериозно нарушаване на социалните/ интелектуални функции обезщетението е 500 000 лв. По реда на високите обезщетения са тези при загуба на двете очи – 220 000 лв., на двете ръце – 220 000 лв., на двата крака – 220 000 лвд., на двете рамена – 164 000 лв., на двата бъбрека – 110 000 лв. и загуба на плодовитест – 110 000 лв. Неясен обаче остава начинът на остойностяване на обезщетенията при инвалидност и травми.

ПОЗИЦИИ

 

Застраховката, свързана с неимуществени щети, има социална функция

 

Пламен Ялъмов, изпълнителен директор на ЗПАД „Алианц България”

 

 

По принцип смятам, че е реалистично да има единна методика, която урежда обезщетенията при неимуществените вреди, но трябва да се регламентира законово с точно фиксирани както минимални така и максимални обезщетения в случай  на смърт и инвалидност при пътно-транспортно произшествие на застрахован с „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В противен случай претенциите в съда ще продължават да бъдат немотивирани и нереалистично високи.

Обезщетението, което всеки застраховател плаща при събитие има една основна цел - да покрие финансовите загуби, които застрахованото лице има от събитието. От този принцип лесно следва какво трябва да плаща застрахователят при неимуществени щети. 

Ако клиентът е жив и има телесни повреди, при които няма трайна загуба на трудоспособност, лекувал се е, отсъствал е от работа за известен период, но след това се връща на работа е разумно да се оценят разходите по лечението му, загубата на доходи и да се изплатят.

 

Ако застрахованият е жив и има телесни повреди, при които е настъпила трайна загуба на трудоспособност и в момента съществуват методики, които оценяват процента на трайна загуба на трудоспособност. В повечето страни по света се счита, че застрахователната сума за живота на един човек е равна на 3 годишни негови заплати, тъй като застрахователното покритие трябва да покрива липсата на доход, когато човек не може да го получава.

Не се смята за правилно пострадалият да има високи доходи (например 100 000 лв. за 3 години), а да получи обезщетение на база застрахователна сума от 10 000 лева. И обратно, не е правилно пострадалият да им доходи от, например 20 000 лв. за 3 години и да получи обезщетение на база застрахователна сума от 500 000 лева. Поради това международната практика е наложила като нормално застрахователната сума в една полица, свързана с човешкия живот, да е равна на 3 негови годишни заплати. След това, обезщетението за трайна загуба на трудоспособност се пресмята като се умножи процентът на тази трайна загуба по застрахователната сума.

 

При последния казус пострадалият не е жив. В този случай на наследниците се изплаща определената  застрахователна сума, разделена на равни части между всички наследници.

 

Застраховката, свързана с неимуществени щети, има социална функция. Тя има за цел да подпомогне пострадалия или неговото семейство при лоши събития. Тя не е средство за рязко обоготяване на семейството и техните адвокати, както тези адвокати считат. Започват да се появяват съдебни искове, в които адвокатите за всяко застрахователно събитие (леко или тежко) искат максималното по закон обезщетение, като убеждават техните клиенти, че могат да го получат. Водят се безкрайни съдебни дела, в които обезщетенията стигат до разумни нива, но от това страдат клиентите. Вместо да получат бързо и навреме, парите, които са им необходими, те чакат понякога с години. А тези пари са им необходими действително спешно, защото става въпрос за здравето и живота на хората.

 

Разликата в организацията на живота в двете страни е голяма

Румен Янчев, Председател на УС и изпълнителен директор на ЗПАД „Булстрад Vienna Insurance Group

 

Принципно намираме идеята за добра и сме съгласни с предприемане на подобни стъпки. При създаването на адекватен проект на методика трябва да се подходи задълбочено и внимателно и да се отдели необходимото време за дискусии и обсъждания по този въпрос, без излишно прибързване или натиск, от широк кръг участници - държавни органи и обществени организации. Подобен проект обаче може да функционира само под формата на нормативен акт. Евентуалното разработване на методика само от страна на застрахователните компании би могло да бъде повод за сезиране или самосезиране на Комисия за защита на конкуренцията въз основа на текстовете в Закона за защита на конкуренцията, касаещи т. нар. "съгласувани практики" и "картелни споразумения".

 

Дали да се приеме моделът на Великобритания или друг следва аргументирано да се прецени и съобрази в пряка връзка с условията в България. У нас няма разработена и законово установена база за калкулиране на обезщетенията като тази в Англия. Безспорно е, че създаването на такава методика е трудна, но не невъзможна задача. При изработването й задължително трябва да се включат юристи, лекари, застрахователи, държавни органи, организации, включително организации като тази за защита на потребители, за защита на пострадали от пътно-транспортни произшествия, здравна каса, социално осигуряване.

 

Федерацията на потребителите се e позовала на таблици, използвани във Великобритания за компенсация при телесни наранявания, но не е  предвидила разликата в законодателствата в двете държави. Компенсацията за болки и страдания в английските таблици е базирна на съдебни случаи с присъдени обезщетения за конкретни подобни наранявания, където са отчетени загубата на дееспособност на пострадалия индивид. При смърт претенциите могат да бъдат за болки и страдания на съпруг, съпруга, деца под 18 години, родители, като максималната сума е определена на 10 000 английски лири за наследник. Ако починалото лице е било работещо и има наследници, които съгласно семейното право следва да имат издръжка от починалия, се определя издръжка за всеки правоимащ, която се калкулира на база нетно месечно възнаграждение на починалия, след приспадане на частта, относима за неговата собствена издръжка. Ако починалият е бил безработен, издръжката се калкулира на база на сумата, която би била платена на външен човек, нает да извършва дейността в семейството, която е била извършвана от починалия. Също така следва да се има предвид, че при телесни наранявания в Англия се компенсират действително направените разходи за лечение на пострадалото трето лице, предоставени му от националното здравно обслужване или чрез социалните служби, като съответните суми не се изплащат на пострадалото лице, а с тях застрахователят покрива разходите по лечението чрез съответните организации. Максималната платима сума също е ограничена и е в размер на 34 800 лири годишно.

            При разработването на методиката трябва да намерят отражение всички преки и косвени връзки в тяхната взаимозависимост, като причини и/или следствия, свързани с изплащането на обезщетенията за неимуществени вреди. Следва да се предвидят възможностите за ограничаване на плащане на обезщетения, за които са налице доказателства, че са причинени умишлено, с оглед облагодетелстване от застраховките.            Необходимо е също да се определят границите на обезщетенията с оглед на конкретната специфика на случая, така, както е практиката в Англия. Защото не е логично да се изплаща на някой сума, която при нормално развитие на обстоятелствата не би могъл да получи в продължение на дълъг период от време - например сумата от 100 000 лв., които са равностойност на 454 минимални работни заплати, или на около 190 средни работни заплати за страната, за претърпени болки и страдания. Подобно решение би довело единствено до системно заявяване на претенции с необосновано високи размери на обезщетенията, необвързани по никакъв начин с доходи, социален статус, образование, стандарт на живот, които имат пряко отношение с тях.       

 

 

Методиката трябва да се уреди нормативно и съдът да се съобразява с нея

 

Таня Чонкова, генерален секретар и член на УС на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи

 

 

Темата е много интересна и актуална, защото все още определянето на размера на обезщетенията за телесни увреждания и смърт не е унифицирана по никакъв
начин. В нормативната уредба за застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите  има два начина за определяне им : от Застрахователно - медицинска комисия (ЗМК) на компаниите и по съдебен път. По тази причина е възможно и се срещат случаи, при които за почти едно и също телесно увреждане се определят различни суми с големи разлики.
Съдът  определя размера на обазщатенията единствено съгласно чл.52 от ЗЗД и съдебната
практика по справедливост.
Ето защо моето мнение е, че изработването на методика за това може да има единствено ориентировъчен характер. Вярно е, че има страни, в които много точно са
определни размерите за отделните видове телесни увреждания. Аз считам, че и
у нас може да се разработи такава методика, но това е много трудно и трябва да стане с участието на представители на много институции,  като е решаващо участието на застрахователите. Освен това смятам, че не само
посочените  в проекта за методика на Федерацията на потребителите в България критерии (възраст и пол) са основни.  Известно е също ,че в другите  страни сумите за обезщетения за телесните уврежадния са по-високи от тези за обезщетенията  на наследниците при смърт на лице при пътно-транспортно произшествие.
Тази методика  трябва непременно да се уреди нормативно, така, че и съдът да
се съобразява с нея, за да не се получават драстични разлики между
определянето на сумите по извънсъдебен и съдебен път, както е в момента.



Тагове:   журналистика,


Гласувай:
0



1. thedarkangel1977 - нима парите ще върнат любимото с...
09.07.2008 15:36
нима парите ще върнат любимото същество?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sofiya
Категория: Изкуство
Прочетен: 2631465
Постинги: 585
Коментари: 2086
Гласове: 6762
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031