Блогът на Sofiya - ПОЕЗИЯ, МУЗИКА И ЖИВОПИС. . . ЗА ДУШАТА :: Ето едно стихотворение от тази книга. . .

ХУДОЖНИКЪТ КОЙТО РИСУВАШЕ ЕТЕРНОТО МИ ТЯЛО . . . Създател на овални форми тръпки и изскубвания той искаше да види Мона Лиза гола Очите му се плъзгаха като пръсти зелена мъгла погледът му като бръшлян полепваше Съзерцаваше онова високо хладно цвете - листата му позите и потръпванията Докосваше с четка тялото ми - пиано с щедри клавиши акорд с нарастващ вик . .. като вълни сме пронизани от ножове на залеза в агония в ритмични фигури на сливане вдълбаване на плът и дух . . . Ти, обезумяло от моето отсъствие огледало, във събота в дванайсет обичайно ръмжейки лъвовете ти ще те разкъсват, ту сгърчен върху мокрия чаршаф, ту разпнат върху празното легло, възглавницата смачкал мучейки името ми в събота в дванайсет в ателието с одраскани тапети, с попукани панели, в онова Софийско гето, ще галиш само моите тела от туш (телата на отдавна мъртвата крещят "защото любовта не бе се утаила" - каза Паунд ), в косите ти сивеещи снегът ще пада, а аз ще бъда айсберг заплувал в подножието на Витоша...

Нагоре