Няма по-голямо геройство от това да живееш с писателка. Трябва да се знае, че “такова животно нема” в нормалните средностатистически семейства. Там жената си е най-добрия приятел на човека открай време. Но писателката е нещо друго. Тя е като луната. Тя - най-крехкото и най-капризното създание – трябва много да я обичаш за да издържиш на вечната преса от променливи психо-състояния, в които перманентно се намира. Без всякаква прелюдия се разплаква ако днес не е написала три страници или онова стихотворение отпреди месец нещо й се вижда недовършено, няма поанта и на места амфибрахият се къса. Или така е потънала в писателския занаят, че когато се връщаш капнал от операциите вечер и очакваш вкусната си вечеря, усмивка и бърз или... чревоугоден секс , тя те отпъжда безсловесно като досадна конска муха. От вратата на кабинета й чуваш, че с пълна пара пее Азнавур  или Пиаф  защото са нейното френско вдъхновение. Ако понечиш да я заговориш, шепнешком те срязва “Махай се! Махай се, пиша!” А всъщност виждаш една разплакана жена, която препуска по клавиатурата на лаптопа като в галоп. След полунощ се разхожда гола с написаните страници, чете  наглас докато взима вана и пие чаша сухо бяло Каберне сувиньон.

Аз съм лекар, мозъчен хирург, но напоследък се занимавам вкъщи и с психоанализа, а жената, с която живея е  моята пациентка, т.е. писателка де, поетеса и всички тези екзотични качества ги е натрупвала в продължение на двадесет години. Това, което за нея е най-нормално състояние, за мен е клиничен случай. Никога не съм сигурен къде се намирам във връзката ни дори след пет години заедно. Все още не мога да твърдя, че  познавам 40-годишната си русалка с божествени тъмно кестеняви и руси кичури, зеленоока и стройна от фитнеса, и ми се струва, че никога няма да я притежавам изцяло. Никога не съм й казвал колко я обичам, имам си принципи – страстта се губи ако е сигурна в мен и в чувствата ми. Трябва вечно да е в напрежение и в очакване. А аз я желая перманентно, натрупвам страстта всеки ден за да избухна като фойерверг. Красива изглежда като бебе когато спи и когато прави секс, толкова екзалтирана, с някаква детинска наивност и жестокост го прави. Жестоки хора са писателите – жестоки в своя егоизъм. Егото ще ги погуби. Суетата да са първи на сцената.

Опитвам се да й помогна да не се взима толкова насериозно защото две шепи живот носи всеки, и обира и звездите, и саждите.

А и към мен да не е така критична. Казвам й, извинявай, но това не ти е роман и аз не съм съвършенния герой от него, не съм човекът от пиедестала, не съм мислителят на Роден, който чете стихове, разсъждава за смисъла на битието и Логоса, а просто искам да те чукам, прости ми. Koitos ergo sum.

Чувствам я нестабилна психологически. Мята се от главозамайващия възторг до тоталната депресия. Идеализира всичко и всички. А после когато разбере истината се съсипва от страдание. Може би е мазохистка, да, сигурно е мазохистка.

.....................................................................................................................

Реших, че трябва някак да оправя нещата между нас. А и цял месец писа последната си новела, всяка божа вечер след работа оставаше  в издателството. Почти не я бях докосвал докато не приключи с проклетата книжка. Та аз не можех повече да издържам на този студ, а и имах чувството, че дори не ме забелязва. След 32 дни сексуален глад се отбих в един пиано бар срещу болницата. Двоен скоч, моля и една сода и ако има един контакт да влюча лаптопа, че нещо батерията се прецака.

Не танцувам от цяла вечност, а когато забивахме мадами бях ненадминат в рока, въртях ги във въздуха като топки за пинг-понг. Може нескромно да звучи, но освен че съм умен и интелигентен, още съм готин пич. Малко по-окосмен от нормата, но съм расов и няма медсестра в болницата, която да не ми е навита. Но не искам да правя глупости та да ми се лепне някое 25-годишно коте, което хем ще ме юрка, хем ще иска да й купя автомобил, а и бебе да й направя за десерт.

Преди пет години си избрах връсничка, поетесата. И двамата имаме по един син от първия брак. Тя не е суетна в битово отношение, не ми е поискала нова кола, огромна къща в Драгалевци, а и знае, че е ударила джакпота с мен – та аз печеля добре и дори съм с три месеца по-млад от нея. Владея всички сексуални умения като започнете от Кама Сутра, китайската тантрическа любов, та стигнете до будистките любовни хватки...

Та седя си аз на бара преди седмица, пия си скоча и си сърфирам из сайтовете за запознанства с готини гаджета. Давам на търсачката команда – жени от 30 до 40 години. Има богата колекция ама аз си падам млако цицоман. Загледах се в една, снимката й не е на фокус, размазана, но иначе руса и доста надарена отпред. Ха, а тя е онлайн и ми пише: “как си тази нощ, сладурче? ех, да беше с петнадесет години по-млад и малко по-висок, цена нямаше да имаш за мен! “

Чакай, чакай, а тя се представя за 40-годишна. Сигурно е секс-бомба щом си търси младок. Преглътнах някакси обидата и й чаткам: “Може да не съм млад жиголо но съм напред с материала и ще те накарам да скимтиш, котенце!”

“Ауууууу, мяуууууу, а къде си в момента, младежо?” – не губи време мадамата, не се скъпи, готова е да ми кацне.

 Реших да се пробвам. От моята писателка в къщи получих перманентна мигрена. Не че не я обичам, не ме разбирайте погрешно. С нея цели пет години сме градили, направихме една страхотна полумансарда на 200 кв.м. в Бояна, цялата в стъкло и месинг, с прекрасна панорама към Витоша. В началото ми готвеше любимата мусака с  патладжан, гладеше ризите ми, а сега съм и взел икономка както му е реда.  Нали е със свободна професия моята, придружаваше ме на научните конференции и на лекциите, които изнасям в западноевропейски университети.  Тя ме представлява отлично в обществото. Никога няма да я напусна. Но смятам, че всеки мъж е роден полигамен. То е заложено още от Адам. Да пръска семето си сред много жени, да създава челяд за да оцелее hommo sapiens-а...

Реших все пак да звънна на писателката ни докато чакам порцията секс с непознатата. Ами едно да я проверя душичката,  друго да я успокоя, пък и домиля ми, как се поти, горкичката, а аз се готвя за секс-игри с виртуалната. Мобилният й включен на гласова поща. “Как си, муцунке? Не се преуморявай, моля те! Ще остана в болницата да поема едно дежурство. До утре, сладкишче!”

Чао-мао, а сега да се концентрирам, че мацето идва, каза до 15 минути. Смятам да я оправя за около двадесетина минути и после ще се върна наистина в болницата...за алиби. Къде да я водя, в кой хотел ще бъде най-безопасно? Ами, все въпроси ме тресат, треса се от  предвкусваната възбуда. Страхотно е да чукаш непозната! Защото няма да я видиш повече, няма да разбере дори кой си, откъде си. Никаъв ангажимент – чиста работа. Кой мъдрец измисли тези сайтове та да му вдигнем паметник неракотворен...

Аха, ето я русата бомба. От цигарената мъгла в бара не мога да я фокусирам, сладураната. Приближава обаче и се напърчила с тези страхотни гърди. Тя е.....Господи! Не може да бъде! "Ти? ТИ??? ЗАЩО НЕ ПИШЕШ ПРОКЛЕТАТА СИ НОВЕЛА?!"

"Ами търся си вдъхновение, сладък..."