И Л Е А Н А  С Т О Я Н О В А

 

 

Н А    В Ъ Р Х А      Н А      З Е Н И Т А

с т и х о в е

 

 

 

 

  Media   vita  in  morte  sumus...*

 

 

 София, 2008 година

 

 

*  “Смъртта е в живота....” - лат.

 

Тази книга има сложна съдба. Написана буквално “за отрицателно време” през 1997 г. тя “отлежа в чекмеджето ми” над 10 години. И то не във време, когато липсва свобода на словото, а във време твърде прозаично за да създава потребност от поезия. Тази книга наистина закъсня, но и днес не съм сигурна, че поезията е потребна на хората, тя е почти в забвение пред насъщните нужди, без своя интелигентна аудитория, поетът е беден труженик, без свой личен литературен агент и ако е скромен естествено не е в състояние да открие спомоществовател.

Някои от хората, на които бих искала днес да поблагодаря не са между живите. Такъв бе моят първи рецензент, литературен критик и един вид “духовен баща”, човекът, който преди 13 години ме откри като поет – изкуствоведът Владимир Свинтила.

Благодаря на Невяна Константинова-Керемедчиева, издател и преводач, чиито преводи на мои стихове на френски език дават възможност поезията да прескочи езиковата бариера.

Най-голяма благодарност обаче отправям към поета Петър Андасаров, който по своя инициатива организира финансирането и отпечатването на четвъртата ми стихосбирка.Това е особено ценен дар за поета в днешно време, когато духовните ценности са изместени от материалните.

 

 

                                                                     От авторката

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

"Може би, когато с метафизичния,

извънвременен акт е бил създаден Човекът,

мъжът е присвоил за себе си всичко

божествено - Душата..."

 

ОТО ВАЙНИНГЕР

 

 

 

 

 

I

 

Материята е Адам -

глина и дихание

 

тясна бе за моя

дух номадстващ

 

покълна Логоса

с длетото си

аз предизвиквах

вълка и агнето

 

умът бе великанска папрат -

стълба

над скръбта и блатото

сърцето -

кървава

туптяща джунгла

 

и рухна моят Орлов дом

във прах...

 

 

AU ZЙNITH

 

 

I

La matiиre est Adam -

le limon et le soupir

 

elle йtait resserrйe

pour mon esprit errant

 

et le Logos germa

avec son ciseau

 

j’avais provoquй

le loup et l’agneau

 

la raison йtait fougиre йnorme -

йchelle

au-dessus du chagrin et de l’йtang

le cœur -

jungle ensanglantйe

battante

 

et ma Demeure d’Aigle s’йcroula

en poussiиre...

...........................................................

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

II

 

Валкюра сляпа

аз се размножавам 

и пия млякото отровно на съня

 

на дъното лежа -

притиснати бедра на облаци

върху димящите ти гладни

хребети

 

материята ми прояждат

червените термити на мига-отломък

.....................................................

 

 

сарва-йонишу  каунтейа      *

муртайах самбхаванти йах

тасам брахма махад йонир

ахам биджа-прадах пита

 

 

( О, сине на Кунти, знай,че всички форми на живот се появяват, като се раждат от материалната природа, а Аз съм бащата, който дава семето.)

   Из "Бахагавад-гита" 

 

............................................................

 

 

 

 

( *  Текстовете в книгата са с транслитерация на кирилица от санскритски, с литературен превод )

 

 

III

 

 

Когато Бог създаде

формата първична

от червенеещата гръд

на глината Сионска

в матрицата отля Човек -

нито небесен

нито земен

но вдъхна в тялото му

своя дух

 

 

когато глинена

жена-близнак прогледна

мъжът си присвои душата й

за да остане във аналите

единствен и божествен

 

 

 

IV

 

Във извора съзрях

аз своя божи образ -

сферично същество

жена и мъж в единство

 

и тялото си обитавано

от две души

 

 

 

от черния ми дроб едната

лумва пламъци в кръвта

и в лепкавата течност

тремори наслада впръсква

 

 

в сърцето ми е другата

по костите се движи като

пеперуда обхождайки звездите

 

 

усещам под гръдната си кост

и в гърлото свещените вибрации:

"Ом! Ом! Ом!"*

 

.....................................................

 

 

IV

Dans la source je vis

mon image divine -

un кtre sphйrique

femme et homme unis

 

et aussi mon corps habitй

par deux вmes

 

а partir de mon foie l’une

met des flammes dans le sang

et trйmule de plaisir

dans le liquide gluant

 

l’autre est dans mon cœur

et remue le long des os - tel

un papillon visitant les йtoiles

 

sous mon sternum et dans ma gorge

je ressens les vibrations sacrйes :

Aum ! Aum ! Aum !

.......................................................

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

       

(* По традиция над санскритската или тибетска дума "ОМ" се рисува символът на луната и слънцето, увенчан с пламък,фигурата представлява пълното разрешаване на всички двойнствености:мъж и жена в хармонично единение.)

                                       

...........................................................