(Beautiful lair, но не от песента на Мадона)

 

Господин Прекрасен Лъжец

до прозореца често самотен стои,

със разперени длани лови снежинките,

позамръзнал духа във шепи

и внезапно превръща ги в бисери.

 

Господин Прекрасен Лъжец

е облечен в невинност и похот,

пред очите му пъстри светът пробягва,

а по кожата смугла  печални гримаси,

през къдриците десет пръста прокарва,

по листата на цветето десет вида гальовност.

 

Господин Прекрасен Лъжец

като Лунна соната е нежен и странен,

в полумрака несвързани фрази пробягват,

с недовършени думи  умело жонглира,

а във пламъци цял облян  е тавана

и заеква трепти и излита сърцето му.

 

Господин Прекрасен Лъжец

все така е на ти с реките, горите и бурена,

самодивите  плитки заплитат в съня му,

все така е във вълнолома,

във красивите приливи,

събирач е на мигове, фасове, капки дъждовни,

на сълзи, океани  и  прилепи.

 

Господин Прекрасен Лъжец

позабравил че бързо живота изтича

за последно е в този  августовски стон и шепот

и  по детски вярва, че е центъра на вселената                              

битието му - в диви градини, гърди и странстване,

несъзнателно даже твори красота и дребни лъжи.

 

Лека нощ, господин Прекрасен Лъжец!

Той живее на сцената и зад кулисите

при Арлекин и Пиерета.

В книжния замък няма асансьор.

sUStDV <a href="http://czmlwjipgdrb.com/">czmlwjipgdrb</a>, [url=http://odbpxhngpxkp.com/]odbpxhngpxkp[/url], [link=http://paghrycyazbi.com/]paghrycyazbi[/link], http://xdzgjpvxmlsc.com/