(Митология на 60-те и за "Школата на Джак Керуак по безплътна поетика")

 
Винаги съм била свободен човек. Още от времето, когато прочетох Джак Керуак и литературата на бийт-поколението; от времето, когато слушах изпълненията на групата "Дорс" и Джим Морисън; от времето, когато четях американско хайку на Джак Керуак, Ричард Райд и другите поети.

Много българи, за жалост, все още не са освободени вътре в себе си.

А ето какво казва за поезията легендарният Джим Морисън, който формира групата "Дорс", властелинът на хипарите, на чиято надгробна плоча в гробището "Пер Ла Шез" пише: "Верен на своя собствен дух":

“...Чуйте, истинската поезия не казва нищо, само маркира възможностите. Отваря всички врати. Можеш да минеш през всяка, която си харесаш.
...и затова поезията ме привлича толкова много – защото е вечна. Докато има хора, които да помнят думи и комбинации от думи. Нищо друго не може да оцелее от напълно унищожение освен поезията и песните. Никой не може да запомни цял роман. Никой не може да опише филм, статуя или картина, но докато има хора, ще има и песни и поезия.
Ако поезията ми цели нещо, то е да освободи хората от ограничения начин, по който те виждат и чувстват.”

Джак Керуак (1922-1969) и Ричард Райт (1908-1960) са първите американски майстори на хайку... на английски.

Отбелязването "на английски" е важна квалификация, защото първият голям поет на хайку в Северна Америка е фактически Хосе Хуан Таблада (1871-1945), мексикански писател и дипломат, който е посетил Япония през 1900 г., останал е очарован от изкуството на един дъх на хайку и е продължил да пише много блестящи хайку на испански. Половин век по-късно Керуак и Райт извършват същия подвиг, като използват английския език. Двамата са вече реализирани писатели, когато научават за хайку и започват да експериментират с жанра. Единият от тях, Керуак, оказва въздействие на цяло

поколение поети, като помага за основаването на движението за съвременно хайку на Запад. Другият, Райт, може би щеше да има същото въздействие като Каруак, но колкото и да е тъжно, размерът на неговото огромно хайку-творчество остава скрито от света дори днес.

Ето какво е написал пък Алън Гинсбърг, из "Слънчогледова сутра “ за Джак Керуак по повод трагичната му смърт

***
До мене на разядена, ръждясала желязна релса
седна Джак Керуак,
мой другар, мислите ни - едни и същи мисли за
душата,
тъмнооки, мрачни, сини, заобиколени от чепати
железни коренища на машини и дървета.
Мазни от машинно масло, водите на реката отразяваха
червеното небе,
слънцето слизаше зад последния връх на Фриско,
нямаше отшелници по тези хълмове, само ние
двамата, махмурлии,
с влажни очи, като стари скитници по брега,
уморени и потайни.
------------------------------
 

Джак Керуак и Ричард Райт заслужават признание като първите майстори на английското хайку на Северна Америка. Двамата стигат до хайку като талантливи, опитни писатели с ясно съзнание за това, което правят с езика

Американското хайку не е точно японското хайку. Японското хайку е стриктно дисциплинирано относно седемнадесет срички, но понеже езиците са различни, аз не мисля, че американските хайку (къси стихотворения от три реда, които по определение са напълно свързани с Пустотата на Цялото) би трябвало да се тревожат за срички, защото американската реч е също нещо като... избухване в пукот.

Ето малко английско/ американско хайку...

Ричард Райт

...

Под дъждеца,
На вратата на цветарски магазин,
Момиче продава себе си.

...

Точно толкова дъжд
Колкото да донесе мирис на коприна
От чадъри

...

Като излизам от доктора,
Целият свят изглежда различен
Тази есенна утрин.

...

Ако тиквите можеха да говорят,
Сигурен съм, че щяха да бъдат
Реакционери!

...

Разцепения от плуга мравуняк
Разкрива забързани черни градове
Под опашката на коня .

...

От нива с памук
До градина с магнолии
Мост от лястовички

А ето ви едно хайку от Ангели на Самотата на Джак Керуак.

...

Изяж
си яйцата
и млъкни

...

В аптечката

Зимната муха
Е умряла от старост

...

Залюбих те, о, Боже.

Грижи се за всички нас.

По един или друг начин.

Джак Керуак, "Бродягите на Дхарма"

На български език почти не може да се намери поезия на Керуак, затова пулбикувам едно стихотворение на Джон Ленън

Вечните “Ягодови поляни"

Джон Ленън

Отпусни се с мене -
отивам на Ягодовите поляни.
Нищо реално,
не ти се пречка нищо там.
Вечните Ягодови поляни.
Лесно живееш, затворил очи,
без да разбираш какво точно виждаш.
Трудно е да си личност,
но ще го уредим,
не се тревожа много за това.

Отпусни се с мене -
отивам на Ягодовите поляни.
Нищо реално,
не ти се пречка нищо там.
Вечните Ягодови поляни.
Там никой не ще ме смути,
ще си е, както си е - хубаво или лошо.
Тъй е, додето привикнеш,
но много ми харесва тъй,
тъй мисля си, че не е зле.

Отпусни се с мене -
отивам на Ягодовите поляни.
Нищо реално,
не ти се пречка нищо там.
Вечните Ягодови поляни.
Винаги вярвай, че аз съм това,
макар и да знаеш, че знам, че съм сън.

През 1963 г., пет години след публикуването на The Dharma Bums ("Бродягите на Дхарма" - бел. ред.) на Керуак и Introduction of Haiku на Хендерсън, започва да излиза първото списание, посветено на англоезичното хайку. Тук няма да се впускам в подробни исторически данни за всички списания, посветени на хайку. По-скоро ще дам само кратки данни за най-големите от тях по години, място на издаване, автори и примери от страниците им. Ето защо подбрах поети, чиито работи са добре познати в хайку обществата. За целта използвах две антологии и лични книги на авторите. American Haiku (Platteville, Wisconsin; 1963-68) започва под редакторството на Джеймс Еул и Доналт Юлерт. Като първо всеобщо хайку списание на английски език, то е основа за много други списания, които излизат след него. Първите му броеве съдържат работи в доста свободна форма; по-късно, под и след редакторството на Клемент Хойт, се предпочитат хайку, писани в т. нар. "пет-седем-пет форма" (т.е. танка). Сред поетите, които списанието представя на широката читателска публика, се отличават поети като Робърт Спайс, Николас Вирджилийо.

 

Още американско хайку

...

Щурец в нощта;
езерната пъстърва на падащата звезда
блясъка отразява.

Робърт Спайс

...

Ниско долу
падат буболечки
от луната!

Николас А. Вирджилийо

...

Докато слънцето пада,
старият рибар сортира рибата
която може да продаде.

Сидел Розенберг

...

Все по-дълбока е водата -
двойка плъхове преследва
черното кану.

О"Мабелсън Саутърд

...

Само разпръснати звезди,
около луната разбудени съцветия
на цветята сагуаро.

Фостър Джуъл

...

Нито полъх
само водното насекомо разваля
отражението на бора.

Марджъри Бейтс Прат