Кои са те? Има ли ги изобщо в днешния ни живот? Колко струва човешкото достойнство? Купува ли се? Отдаваме ли се лесно на тези, които предлагат цена за нашето достойнство?

Трудни въпроси, още по-трудни отговори.

Че коя съм аз да ги задавам, да нагазя в това пространство на морални ценности, ще кажете.

Питам се. Често се питам, а отговори - малко.

Какво представлява човешкото достойнство и може ли лесно да се направи разликата между достойнството и лъжедостойнството. Как да се направи разлика между достойно поведение и примерно поведение.

Първото носи със себе си всички пасиви, негативи, ожесточението на отхвърлените, недооценените или комплексираните хора. Носи със себе си възможността да си навлечеш много неприятности, да си създадеш много врагове, защото отстояваш собствените си морални норми, собствения си нрав или собствените си желания, ако щете.

Достойното поведение, според мен,  е поведение на освободения в духовно отношение човек, на този, който не се страхува да бъде себе си, независимо от последствията. Но освен кураж, тук се изисква и добра материална база – да си силен и уверен в себе си защото можеш сам да решаваш проблемите си, а не разчиташ на чуждо благоволение. Исисква се да си личност.

Второто, примерното поведение, е всъщност, най-неутралното и  най-практичното поведение, но е за слабите, страхливите, послушните и неуверени хора. Да си примерен и изряден човек, все още не означава, че си почтен. Срамуваш ли се от себе си, когато останеш насаме и се самонаблюдаваш в огледалото на душата си? Има ли нещо, което искаш да забравиш, да отминеш, да избягаш от мислите за него, да се стряскаш насън, когато си припомняш?

 

Наистина, всички ние сме само несъвършена материя, слаба материя. Обвивка. Hommo sapiens. Ние сме изтъкани от компромиси. За да оцелеем се движим по ръба на пропаст.

Аз не говоря тук за някакви свръхсъщества, такива каквито четяхме в патриотичните книги, образи, каквито ни внушаваха идеолозите и изкуството на соцреализма преди години. Не говоря и за няколкото светли образи, обвити с ореола на своите идеи – мистични или революционни. Не говоря и за лудите хора, за които се твърди, че били най-добрите, най-истинските. Не говоря за простодушните, малоумните и глуповатите хора, които вечно се усмихват.

Не за тези хора питам. Не за тях. Питам за днешните хора, които се борят за място под слънцето.

За човека до теб, за човека до мен, за оня вътре в теб,  за оня вътре в мен.

Колко големи компромиси съм направила като съм те доближила, като съм те приела, изслушала, разбрала, като съм протегнала длан към теб? Без да се интересувам от последствията, без да се интересувам от печалбите или загубите?

Дали достойните хора не са именно тези, които са загърбили собствените си страсти и изгоди?

Може би достойни хора са тези, които са способни да обичат някого или нещо, повече от себе си. Не да се влюбят, не да изпитват страсти и хормонални потребности, а да обичат. Хора, способни да обичат. Хора, способни да понесат този труден тежък кръст – да обичаш. Хора, които се интересуват искрено от чуждите успехи, без да имат при това някакъв личен интерес. Хора, които се радват искрено на чуждия успех и се тревожат и страдат искрено за чуждите неволи – без при това да са лично засегнати.

И хора, които могат да изразят свободно и открито своето несъгласие, своето отхвърляне с дадена идея или с даден човек, без при това да се крият в анонимност.

Хора, които няма да останат безразлични към човешкото щастие. Защото много по-трудно е да понесеш щастието на другия, отколкото неговото нещастие. Не е ли така?

 

Колко такива хора познаваме?

 

Ще трябва, обаче да завърша с една песимистична мъдрост, актуална и днес, независимо, че е написала преди векове от Ларошфуко.

“Ние намразваме  най-силно хората, които са ни направили добрини, защото винаги се чувстваме задължени към тях, а не го искаме....”

 

Какви сме всъщност, тогава? Достойни или послушни?

Достойнството е качество, което прекрасно си описал(а)...има ли достойни хора..има ги, ..те не биха продали себе си, не биха предали морала си, ....без да се интересуват от омразата, която могат да предизвикат, от последствията.Тези хора са силни, уравновесени, харизматични...Истинско щастие е да ги имаш до себе си. Не съм съгласна с, че намразваме хората, които са ни направили добрини..аз лично никога не бих наранила такъв човек..той заслужава уважение и обич.

Ние сме шарени.Един път едни ,друг път други.Случвало ми се е достойна ,според мен постъпка ,да се приема не еднозначно.Но има достойни хора ,хората около нас, които по -добре познаваме.По някой път правят добри на които и аз им се възхищавам и им се радвам.А това на Ларошфуко съм го чел и запомнил и съм бягал от такова тълкование за добрите хора около мен.Даже сега като го чета ,поста ,си спомням за хората които са ми правили добрини и знам ,че ги уважавам пък и те мен.Утре точно такава среща ще имам.Аз направих добро и утре на мен ще мъчат добро да сторят.Дано се получи.Поздрави за добър утрешен ден!

Миля си че достойните хора се определят от постъпките ,които правят.

главата ми, но си го написала със собствен уникален стил. Просто прекрасен постинг :)

Няма кой друг да ни даде отговора на въпросите,които ни дълбаят с длетото си.Няма кой друг да напълни браздите ни с чиста изворна вода.Няма кой друт да чакаме да даде тон на симфонията,която Вселената иска да чуе от нас самите
.Ние сме тези,които си отговаряме.Ние сме тези,които се самоизграждаме.Ние сме тези,които ще запеем песента и тя ще е за нас самите.
Не приемам думите за нищожества,защото всеки родил се е нужен,но дали го е разбрал,дали отстоява правото си на личноста,или тя се е отдалечила,защото сме се вкопчили един за друг,като не виждаме с вътрешните си очи,а само с външните.Виждаме другите,а себе си забравяме.
Да имаш достойнството на човек е да се самооцениш,не преоцениш,а реално преоткриеш.Както си го казала много добре,да не се срамуваш от себе си и най вече да знаеш да обичаш.
Достойнството е вътрешна тежест,вътрешна пълнота,но такава,която има стойност и която може да бъде оценена.
Добродушието не винаги е достойнство.
Да притежаваш нужната гравитация,да носиш нужната светлина,да си зареден с пълнотата на обичта.
Послушанието е категория на малодушието.
Достойнството е категория на силата.

Рядко хубав постинг.Много въпроси поставяш.Които искат откровени отговори.Аз не обичам да лъжа и да се крия зад неверни приказки, ако и да звучат добре.Обикновен човек, избрал приличното поведение.Не че нещо друго, просто има борба за оцеляване.И съм част от нещо голямо, с което трябва да се съобразявам.Не мога да платя цената, за да бъда бунтарка.
Не се оправдавам, но не живея и само за себе си.И като стигнахме дотук-не е ли по-достойно да се посветиш на другите, зависещи от теб, отколкото да се бориш с вятърни мелници, завличайки останалите?...Не знам-трудни въпроси.

Радвам се, че и вие не сте безразлични ъм тази тема...означава, че сте от достойните хора....Благодаря!