Живея

 

докато образът стои ненарисуван

 

докато четката все още те следи

 

докато все така не си завършен

 

докато си страст и страх и песен

 

докато просиш щастие с лице на клоун

 

докато чувствата във тебе стенат като пушка

 

забравена в портрета

 

докато въгленът съвсем се срути

 

докато спре ръката да те търси...

 

и въздухът полека се отдръпне.

 

 

И малко ретро-музика с Barbra Streisand - Woman in Love и други песни от албумите й през годините...

и още Селин Дион и музикални удоволствия...

Бъди много обичана и щастлива!:)

И на теб - обич и споделеност - ти желая от сърце!

моето голямо и дано не прозвучи клиширано-Благодаря!Хубаво е когато знам че те има ,макар
и толкова далече от мен.

:))))) Какво да кажа? Думите избягаха. Но вярвам....да, вярвам, нещата ще бъдат по-добри.

образът стои ненарисуван и убягва цялостта...така!

поздрав за стиха и любов!

Благодаря ти! И на теб много споделена любов!

за твоя хубав поетичен поздрав!
още веднъж ти пожелавам любов!
да си много обичана!!! :)

много е хубаво стихотворението.
Нека всеки ден да е любов за теб!

от мен...:) Въпреки, че празникът отмина...
Но пък Любовта, си мисля, трябва да е наше си състояние...всеки ден...:)
Прекрасен пост - стихове, музика...Даряващо...
Благодаря ти...:)

Благодаря много и на трите ви! Уважавам и харесвам вашите блогове, те се пишат от талантливи, интелигентни, културни и красиви дами...И на вас много любов желая! За жалост при мен тя не е почукала на вратата наскоро....

"Оказа се, че според императивните бихейвиористични разпоредби на измисления календар на простосмъртните днес е някакъв ден, в който хората са длъжни да се чувстват весели и жизнерадостни, да носят с някакво клоунско усърдие глупавите си усмивки и да пускат идиотските си шеги, да изпращат невротично на най-близките си (събратя/посестрими)-примати пъстроцветни картички/телеграми/съобщения, да подаряват абсолютно ненужни инфантилни подаръци във възможно най-лъскавите и крещящи до окоизбождане опаковки, да напрягат грозно гъргорещите си гръкляни в произнасяне на някакви кухо кънтящи празни думички, напълно лишени от смисъл и изцяло неотговарящи по съдържание в качествено отношение на своето действително конвенционално значение и така нататък.
Този така наречен празник щеше да кара масово и повсеместно екземплярите от женски пол да кудкудякат истерично като болни от птичи грип астматични пуйки, да въздишат превзето като бременни скумрии на сухо и да се фръцкат напред-назад и насам-натам като някакви гротескни пияни пингвини, а екземплярите от мъжки пол щяха според насадения с годините си навик да се насмучат като дехидратирани смоци, да надават възторжени ритуални ревове като кастрирани бабуини, да се надуват до максималната си природна его-еластичност като някакви проскубани шизоидни пауни и каквото още се сетите.
По всичко изглеждаше, че това щеше да бъде един труден ден.
Облякох възможно най-ослепително-безличните си дрехи и със зле прикрита погнуса поех дълбоко въздух и се гмурнах в гнусното гъмжило на тълпата, плуваща в собствената си повърната суетност и абортирани его-извращения.
Зачудих се за кратко каква ли ще е тя днес.
Моята Ваяна.
А/И същевременно напълно осъзнавах откровеното безсмислие на всичко това.
Понеже – каквато и да е тя – аз пак ще я обичам някъде дълбоко вътре в себе си.
Сякаш някой я е татуирал на вътрешните стени на сърцето ми или я е изсякъл с длето върху опаката страна на душата ми.
Което боли.
До неузнаваемост.
Горе-долу по това време пристигам при нея.
Сравнително невредим от многобройните си безмълвни сблъсъци със заобикалящите ме “хора”.
Само дето нервите ми са гангренясали.
А тя – тя си е там.
И – съвсем очаквано – се държи като всички останали.
Жалко, но fuckТ.
Заболява ме душата до някаква невъзможна нетърпимост – още малко и довиждане, жесток свят – но все пак, това е тя – Тя…
Онази, на която всичко й е простено.
За съжаление.
Нека й дадем възможността да се чука с когото си поиска.
Колкото и да ни струва емоционално това.
Един скромен безплатен съвет – убийте всеки възможен бъдещ живот у себе си.
Убийте неродените си наследници.
Те не искат да живеят ТОЗИ живот в ТОЗИ свят.
Със сигурност.
Не ги принуждавайте.
Моля."

Благодаря ти!