....раз-два-три, раз-два-три –

възпаленото око на мрака влиза в такта

като валса – между двата Бряга – мост.

Пак ме носиш в буря, в пяна, в пръски,

в облачни стада и лунни къщи.

Пак Земята виждам сам-сама да плува –

ладия в безкрая.

И дочувам пак извечното безмълвие –

човеците –

прокълнати от Бога,

и поели към пръстта...