2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 6113 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 02.04.2009 15:30
ИНТЕРВЮ ЗА ВЕСТНИК „ЗАСТРАХОВАТЕЛ ПРЕС”
Личности и застраховане: Художникът Пламен Капитански
РАЗГОВАРЯ ИЛЕАНА СТОЯНОВА
Името на художника Пламен Капитански е достатъчно известно както у нас, така и зад граница. Не напразно го определят като един от най-самобитните и оригинални автори, експресивен като тоналност, сюрреалистичен като рисунък и образност. В картините си смесва митологични с библейски мотиви, включва иконописна стилистика, еротична символика и специфична деформация на образите.
Завършил художествена гимназия и специалност “стенопис” в Художествената академия Пламен Капитански е автор на много самостоятелни изложби и участва в общи експозиции в различни европейски столици. Негови творби са изложени и в частни сбирки по света – във Великобритания, Австрия, Германия, Холандия, Франция, Чехия, България, включително САЩ и Канада. Иконите му са в църквата „Света Троица” на Кръстова гора, а в храма „Св. Георги” близо до Мелник е създадената от него фреска на Победоносеца. Рисувана икона на Света Богородица е лично дарение от художника на Папа Йоан Павел Втори.
От 2000 г. до 2007 г. живее и работив Лондон. За него врати отворили изложбени зали в Челси, но го накарали да си променя стила, нещо което не направил. После отишъл при най-големите художници на „Корк стрийт”, където се продават повече стари майстори и малко млади. Но там веднага го приели. В престижни галерии негови картини са стигали и до 17 000 паунда. Българинът нарисувал и портрет на Ричард Лъвското сърце, който бил приет в колекцията на лондонския Тауър. Влиза в Америка с дилъри на „Сотбис”.
Племенницата на Бърнард Шоу пък се оказала голяма фенка на нашия автор. Художничката поискала от Капитански да оцени работите й. Жена, сътрудник на НАСА за извънземни проекти, харесва картините му с извънземни, а на благотворителен търг занесъл картините си на яхта, която се оказала на Едит Пиаф. В условията на реално действащ пазар на изкуствата в Лондон, Пламен Капитански съумява да запази индивидуалността и същността на своето изкуство, избягвайки „изкушението” да копира най-модните и продаваеми стилове.
Какво ти даде животът в Лондон като творец? И не е ли мит схващането, че в "белите" държави хората са по-духовни и оценяват истинското изкуство?
- "Бялата" държава не винаги е тъждествена с духовността на хората в нея, живеещи значително по-богато от нас. Ако има духовни хора, те са в целия свят, но по принцип са голяма рядкост и ще си щастливец ако ги срещнеш. В икономически напредналите държави духът се среща по-трудно защото там всичко е съизмеримо с парите. За жалост и в България има подобна тенденция напоследък, независимо от богатото ни културно наследство. И все пак тук хората на духа процентно са много повече.
Лично аз отидох в Лондон за да си докажа колко струвам. И се убедих, че съм на правия път.
Цени ли се зад граница българката иконопис, независимо, че твоите икони са по-скоро одухотворени портрети, портрети на „живи” светци със свой специфичен характер и чувственост?
- Достатъчен бе фактът, че една японка си купи от мен „Богородица с младенеца”. Докато бях в Лондон си позволих и наглостта да нарисувам Буда върху дърво като икона и това беше от успешните ми работи защото Христос и Свети Георги там не се възприемат. Може би религията им е такава, англосаксонци са. Интересното бе, че в почти всяка къща имаше скулптури на Буда, докато картини - много малко. Смело мога да твърдя, че тук независимо от ниския стандарт на живот хората притежават много повече картини отколкото англичаните. Все пак имаме по-голяма свобода на духа. Докато там хората са побъркани да печелят пари, системата ги е невротизирала и превърнала в роботи, които работят за системата.
Определят те като един от големите съвременни български художници. Какво отличава “големия” от “малкия” художник, особено в една материя, която е повече абстрактна и изисква предварителни културни натрупвания?
- Никой няма право нито да се самоопределя, нито друг да го определя като „голям” или „малък” защото не се знае какво ще му поднесе бъдещето. Например има един френски художник, наречен Русо-митничаря. Той наистина по професия е бил митничар, а рисувал като художник-наивист. За да се ожени обаче поискал от търговеца на картини Амроаз Голоа препоръка, че наистина е добър художник, а не нещастен митничар, който иска ръката на девойка от богат род.
По принцип големият художник прави неща, които са единствено негова находка и никой преди него не ги е рисувал.
Нима е възможно днес? Не е ли казано и нарисувано всичко и не е ли вярно, че...”нищо ново под слънцето”?
- Може и да е казано вече, но е важно как ще се интерпретира. Всеки има свои изразни средства за истината. Изразяването и образите са различни. Бил съм в много световни музеи и съм забелязал, че художниците, които се опитват да задоволяват вкуса на купувачите и образно казано „вървят с масовката”, независимо кога са живели през ХV, ХVІ век или по-късно, просто са изчезнали от историята на изкуството. А тези, които имат свой собствен стил – остават. Жестоко и скандално е, че едва когато си отидат от този свят са оценявани прекомерно високо и картините им се продават скъпо и прескъпо. Защото приживе талантът е голямо робство, такава тежест е, непоносима. Когато Господ ти е дал много, ти трябва да понасяш това робство с цената на всичко. Истинският талант съчетава минало-настояще-бъдеще, той е извън времето. И това се разбира. Големите хора винаги са подложени на изпитание.
Великият Паганини споделял, че за успеха в музиката са нужни 99 процента труд плюс 1 процент талант. Как е при художниците, действително ли талантът “движи” ръката?
- Преди ръката да се задвижи сама, е нужно да си доказал, че можеш да рисуваш и да си направил доста неща в пътеката, в която вървиш. Силата се дава Свише когато човекът се е трудил наистина и в един момент е готов да приеме тази огромна изпепеляваща енергия. Рисуваш без прекъсване осем часа, чувстваш се изтощен и когато свършиш имаш усещането, че от гърба ти пада цяла планина. Нещата се раждат различно – за осем часа, за три седмици или за един час. Същото е и при композиторите и поетите.
Как успяваш да изградиш своята идентичност, така че когато те видят в различни превъплъщения и жанрове – икони, живописни платна, графики – хората да познаят, че това са работи на Пламен Капитански?
- Нескромно е да говоря сам за себе си затова ще цитирам Максимилиян Киров, който казва за мен: Където и да отиде по света, той винаги ще бъде разпознаваем. Преди години рисувах класически като „стар майстор” за да отговоря на изискванията на Академията. В последствие моят учител Огнян Генов ми каза да забравя цялата класика, върху която съм стъпил като фундамент и да започна със собствен стил. Може би затова един австрийски колекционер ми даде „парола” – каза ми, че най-силните ми картини са били тези, които са били рисувани като „стар майстор”. Свободата в модерното изкуство е голяма. Но всъщност какво означава модерно? Природата не е ли модерна със своите невероятни съчетания? Тя е
А всъщност художникът не е ли камертон на природата?
- Не , не е. Ние сме човеци със собствен мозък, собствен разсъдък, събствена съвест, собствена воля. И именно затова можем да творим нови чудеса, нова природа. В зависимост от духовното му израстване човек сам взема решенията си – има право да твори, има право да греши и да бъде наказан, но и да твори нови светове. И затова художниците са като лъвовете сред хората – имат право да творят собствен свят. Не случайно в световното мироздание един от най-големите мозъце се казва Леонардо Да Винчи.
Има ли реален пазар за изобразителното изкуство по света или трябва да си един мъртъв Ван Гог и едва тогава да те продават на търг с удивителните 129,7 милиона долара?
- Няма реален пазар. И случаят с Ван Гог е възмутителен. Духът му е бил велик, той е вложил енергията, която му е дал Господ в картините си. А е продал приживе само една картина. За радост аз съм продал над 3000 картини до сега. Но все пак броят им не е важен. Защото в живота всеки търси истината – любов и картина.
Не е ли време, според теб, изкуството „да отиде” при бизнеса?
- Струва ми се, че ще стане обратното - в един момент бизнесът ще се обърне към изобразителното изкуство защото ще проумее, че парите в банките не струват нищо, че изчезват. Затова в света има колекционери, които предвидливо инвестират в изкуство. Но не става дума за измислени експерти, а за разумни инвестиции в стойностно изкуство, нещо което може успешно да се провери в Америка с дилърите на „Сотбис”. Защото в България липсва пазар на изкуството.
(Март 2009 г.)
01.04.2009 15:51
Подхожда му епиграмата на Радой рАЛИН
"КОЙ ЖИВЕЕ ЧЕСТНО,
НЕ ЖИВЕЕ ЛЕСНО"...
Ако имах възможност, щях да имам двойно повече картини. Имам три много скъпи, затова имам разказ
" Животът е низ от картини."
Хареса ми интервюто., но ме стъписа цифрата 3000.
Привет!
Донякъде разбирам пристрастеността му и отдадеността му на това което прави.
Някои неща те изяждат отвътре, ако не им дадеш възможноста да се родят.
Просто... съм удивен !!
А с изобразителното изкуство нещата стоят по-различно, познавам и други художници, които макар и скромно, живеят само от това, което рисуват.
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
12. Любим линк
13. Любим линк
14. Любим линк
15. Любим линк
16. Любим линк
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Любим линк
21. Любим линк
22. Любим линк
23. Любим линк
24. Любим линк
25. Любим линк
26. Любим линк
27. Любим линк
28. Любим линк