РИСУНКА - МАРК ШАГАЛ

ОПИТ ЗА РЕВНОСТ

 

Как, по-лесно ли живеете

с друга? Удар на весло!

Сви ли бързо бреговете си

паметта  -  загърби зло

 

мене – островчето плаващо

(по небе  -  не по вода!).

Ех, души!  - сестри прощаващи,

не любовници -  за вас!

 

Как с жена обикновена

свикнахте? Без божества?

След царицата свалена

от престола (сам без власт),

 

как живеете? – Тревожно ли? –

Правите ли нещо? Как?

С дребните безсмъртни пошлости

как се справяте, бедняк?

 

“Стига страсти,  стига мятане!

Дом ми трябва и покой!”

Как живеете с каква да е,

щом сте бил избраник мой?

 

Е, смилаемо е вашето

ядене! Дъвчи и трай!

Как живеете със фалша й

вие  -  покорил Синай!

 

Как живеете -  прищявка ли

е случайната  - в дома?

Зевсов бич – не изплющява ли

по челото ви срама?

 

Как я карате  - как искате  -

пеете ли още  - как?

Язвата от съвест в мислите

как лекувате, бедняк?

 

Как сте  -  стока от пазара

купил? На каква цена?

И след мрамор от Карара

как живеете с жена

 

гипсова (преди отливан

Бог  -  на късчета разбит!)

Свиквате ли със стохилядна,

вие, любили Лилит!

 

Сит ли сте сега  -  с разменни

ласки? Без вълшебства днес,

как живеете със земна,

делнична жена, без шест

 

чувства?

Е, щастлив ли сте, не сте ли?

Не? Пропаднал в плиткото тук  -

как сте, мой  любими,  зле ли –

тъй ли,  както аз  със друг?

 

 

19 ноември 1924

 

* * *

Носталгия ли?! Та нима

не е напълно без значение

къде напълно съм сама!

И все едно е – отегчено

 

със чанта по каква земя

ще се завръщам от пазара

в дом, който не е  -  “у дома” –

като в приют или казарма.

 

В плен – безразлично сред какъв

кръг хорски, сред какви – край мене –

лица, като настръхнал лъв –

ще ме натикат – непременно –

 

обратно в себе си, назад

към чувствата ми еднолични.

Къде съм чужда в този свят,

Къде – ненужна – безразлично.

 

Езикът – тази пъпна връв –

не ме привлича и езика.

Без разлика е на какъв

език не ме разбира никой!

 

(Читател, сплетник, във лъжи

от вестникарите оплетен...)

На тях векът принадлежи,

на мен пък  - всичките столетия!

 

На мен като на ствол, ведно

със корените му отсечен,

отдавна всичко все едно

ми е и може би най-вече –

 

най-родното  -  следи, клейма

по мен, печати и години –

потъна  -  сякаш вдън земя:

душа без корен и -  родина.

 

Не ме опази моят край

тъй, че следотърсачът диря

в душата ми – от край до край! –

от него – няма да издири!

 

За мене пуст е всеки храм

и всеки дом ми е чужбина,

ала ако край пътя храст

расте, особено  - рябина...

 

ххх

Щом челото целуваш – грижа изтриваш.

 

Челото целувам.

 

Щом очите целуваш – безсъница снемаш.

Очите целувам.

 

Щом по устни целуваш – жажда прогонваш.

По устни целувам.

 

Щом челото целуваш – памет изтриваш.

Челото целувам.

ххх

 

На плочата написах с лекота –

и върху шарките на ветрилата,

по речната и морската вода

и с кънки по леда и пръстен – по стъклата,

 

по стволите, по снежния килим

и пак – на всички тук да е известно! –

че си любим! любим! любим! любим! –

подписах се с една дъга небесна.

 

Как исках всеки в моето сърце

не ден, а вечност да цъфти и расне!

И после как с помръкнало лице

отново рязко името задрасквах...

 

Но ти, на стария гравьор в дланта

потънало  - безценно притежание! –

не само в пръстена и в паметта,

ще оцелееш ти върху скрижалите!

 

 

ххх

 

Все горчивина! Тя вечно

Устните ти, страст, гори!

Все горчивина! Далечна

Вест за гибелния срив.

 

От горчивина – целувам

Хубавците пак и пак.

От горчивина – ти друга

Водиш за ръка по мрак.

 

С хляба ям, с вода отпивам

Скръб-горчилка, горък вкус.

Има и треви такива

По ливадите ти, Рус.

Цветаева в съчетание със Шагал е много добро попадение.

голяма е - такъв хъс и талант, за поклон си е мадам Ахматова

и Шагал - пропуснах - любим-любим

Благодаря! Обожавам Цветаева, а също и Марк Шагал - и понеже тя е живяла в париж по същото време, получи се добра симбиоза, а в съпровод и4 на песен по нейно стихотворение....

Мадам Ахматова е "друга бира", ще я припомня и нея, но по-късно. Аз лично нямам колебание - предпочитам хиляди път Марина Цветаева, защото е някак горда и в нещастието си, никога не хленчи, не пълзи, та затова се и обесва в Елабуга, защото като се завръща в СССР я посрещат като престъпница и там в Елабуга, където е била през войната, са я карали да прислужва на комунистите, представи си, тя е миела техните съдове във военния стол. Тази велика, гениална световна поетеса е миела мръсни чинии, вилици и ножове на гнусните съветски комунисти. Пфу...!!!
И понеже е горда и няма пари за да се издържа, и понеже мъжът й е разстрелян, синът й - убит във войната, а дъщеря й в сибир на заточение....тази Светица намира сили и гордост да се обеси, там, в Елабуга....Прекланям се не само пред поезията й, а и пред големия й Дух!

каква глупост съм свършила, без да се усетя, разбира се - не знам много за двете поетеси, което не ме оправдава.

Благодаря ти за това, което сподели! Сега си мисля, че по-трудно ще сгреша имената.

Но аз, като преводач, бих искал да зная кой е преводачът на тези стихове.
Поздрави! :)

Ася Григорова, Валентина Радинска и Надя Попова - все мои приятелки, поетеси с главно "П". Привет!