Тази вечер за пореден път разбирам, че ние живеем не само на хиляди мили териториално, но и на светлинни години в духовно отношение от американците.... Не се смейте, не клатете глава и не произнасяйте високомерно: “тъпите американци”. Така ми повтаряха колеги преди десетина години, когато за първи път бях в САЩ за два месеца и питаха: “Е, как са, тъпи ли са като техните сапунки?” И тогава, и после през 2006 г., когато имах щастието освен в Индианаполис и Чикаго  дори да живея 10 дни в Манхатън на 86-та улица на 18 етаж в един небостъргач в Ню Йорк, аз им отговарях: “Не са тъпи, а са добри, добри, добри. Състрадателни и възпитани хора. Усмихнати, любезни и гостоприемни. Човеци.” И тази вечер след пищната траурна церемония в памет на Майкъл Джексън в Staples Center, Лос Анджелис го доказва по неоспорим начин. Затова ненапразно около 3 милиарда на планетата станаха свидетели на това грандиозно и човечно последно сбогом с краля на попа. Не е нужно да добавям, че той наистина е последната звезда от истинската, а не силиконовата комерсиална музика. Майкъл Джексън и Лучано Павароти – двама велики артисти, независимо че творят в различни жанрове ни напуснаха завинаги. ... Но да се върна на траурното тържество и размислите, които навява то. Бяхме свидетели повече от два и половина часа на истинска, неподправена обич и скръб. И тя бе демонстрирана не само от роднините, но и от приятелите на Джако, от феновете и от обикновените американци. Ще кажете, че е приповдигната, ще кажете, че това е така защото става дума за световна звезда. Не е само това обаче. Питам се: Как ще ги стигнем американците...в духовността? “Тъпите” американци използват всеки повод на трагедия или радост за да демонстрират ОБЕДИНЕНИЕТО на нацията – обединението на множество националности, раси, етноси, религии, култури. Това го почувствах още първия път когато бях в този мегаполис Ню Йорк. Чувствах се част от цялото. Още в самолета имах тежка мигрена. До мен стоеше медицинска сестра, американка и веднага ми даде прахче, поиска от стюарда специален сок за мен, повдигна седалката ми вертикално и през 15 минути питаше как съм. После говорихме за Европа, за оперна музика и художествени галерии, тя сподели че обожава Европа, аз – че обожавам Америка. Сливах се с тичащите по “Пето авеню” и “Бродуей” в Манхатън по-късно цветнокожи, бели, китайци, евреи с огромни черни шапки. В този мегаполис всички се усмихват, отварят с мен картата и ми обясняват къде е домът на Джон Ленън. Лежиш на меката трева в Централ парк, а те се усмихват, един старец дори попита откъде сме. София, отговарям, а той допълва : аха, България, Стоичков. После пътувам с корабче до Статуята на Свободата. Един непознат младеж ми подава 20 цента за да ги хвърля в реката Хътсън за да се завърна отново в Манхатън, аз, нали съм си българче срамежливо отказвам, а той бърка в портмонето си и ми подава по-едра монета пак за същата цел... И тази вечер, 7 юли видях как хората в Лос Анджелис се сливат в  единно цяло в скръбта си. Същото бе и през 2001 г. след трагедията с Кулите Близнаци в Ню Йорк. Да се чудиш как успяват толкова много различни националности да скърбят общо, да живеят така сплотено в този общ дом. Не напразно и ООН се намира там, имах щастието да посетя сградата, да надникна в “Овалната зала”, да се разхождам по коридорите, където се разхождат и заседават президентите на света. Вечерта бе посветена не само на великия творец, а на обединителят. Подчертаваха непрестанно, че с музиката и благотворителността си той обединява хората от различни етноси, той е мостът за обединението ....чрез музиката и танца. Казах си молитвата в края на това вълнуващо паметно тържество. Повтарях след водещият. Дори поплаках. Беше толкова пречистващо. Мислех си за нас, за българите. Защо винаги се боричкаме? Защо сме царе на разединението, на завистта, на злобата, на омразата? Може би затова сме нещастна нация....само някакви 7 милиона българи, а така конфронтирани. Та цял Ню Йорк с предградията наброява 10 милиона граждани. Гражданско общество. Хора от различни националности, които живеят в мир в общия си дом. Страдат заедно и се радват заедно. Затова успяват. Не напразно е известен този афоризъм за американеца Джон, който гледа как съседа му Джак изведнъж забогатял. Джон си мисли: “Трябва и аз да работя много повече, че да забогатея като Джак.”  КОНТРАПУНКТ: Нане от Шоплука си мисли: “Не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле!”(!!!???) Знам какво ще си кажете: тази е амеракнофилка. Сигурно. Освен това обичам американската поезия и американския джаз. Защото са истински. Търся добрите хора...  

написала си го прекрасно...

и човечен постинг!

Кой туй "G"?

Много хубаво си го написала

Накара ме да погледна по друг начин на американците и установих, че си много права. Тук такова нещо не можеш да видиш, което е толкова тъжно...

MJ Аз помислих, че за последен път Метро Голдуин Майър са фалирали, само че те са MGM.

... защо ми ги хвалиш при положение че една редовна работна виза да изкараш трябва да минеш през иглено ухо със поне едно стадо камили?

Хубави, добри човечни, ок. И какво от това след като за 80% от четящите визата е блян и от Америка ще видят толкова колкото и бабите им. Т.е. нищо. Максимум на снимка или на сериал.

Човек е точно такъв, каквито са сърцето и душата му... Не държавата те правят истински и пълен с възможности и мечти..а вярата в това, какъв човек си и за какво се бориш... Майкъл не се отказа въпреки цялата помия, която пое.. и това е може би неговият пример: да извървиш живота си достойно, да не навеждаш глава и да не спираш да се бориш за нещата, които обичаш!!! Да раздаваш от своята вяра и любов, от своя неземен талант дори и на тези, които не заслужават... Всеки може сам да продължи започнатото и да направи поне своя си свят по-добър, по-хубав и човечен! Мир и любов на чистата му душа... във вечността!

защото признават едни и същи правила за съжителство помежду си. Те са солидарни дори с онези, които не признават тези правила, като са им определили цена на удоволствието да пречат на останалите.
Поздравления! :)

правят на такива, каквито не са.
А по въпроса за "тъпите американци", което често се повтаря от доста по-тъпи българи, съм се изказал ето така:

"Има много български ребуси,
но този е с най-дълъг стаж:
мнозина, вместо от себе си,
са недоволни от... САЩ."

:)))

П.С. И залягай над Оня тескт, че хората искат да се трудят!

"Има много български ребуси,
но този е с най-дълъг стаж:
мнозина, вместо от себе си,
са недоволни от... САЩ."

Радвам се, че го възприемате като мен!

Благодаря! Така е, поне за мен е така.

Американците имат навика на галено да се обръщат само с авревиатура на двете имена - в случай M.G. вместо цялото има Майкъл Джексън.

Благодаря! Харесвам добротата и спокойствието на американците, а и културата на Ню Йорк. Има страхотна култура там - цветът на хората на изкуството и науката е в столицата на света.

Мерси! Не е нужно да не виждаш и недостатъците на една нация за да я цениш. За мен те са доста по-наивни от нас и може би затова по-добри. Освен това са доста прагматични и практични - но това пък на нас лично като бедня държава ни липсва.

На мен пък никога не са ми отказвали виза. винаги съм " на шест". При това отивах на гости там и не оставях никого тук, т.е. би следвало да се съмняват, че съм потенциална емигрантка. Но не - винаги отивам и се връщам. Обичам България.

Да, Джако беше невероятен човек и артист. Затова не се учудвам на смъртта му. Сърцито му не издържа. Дрязнят ме спекулациите с неговата смърт. Изглежда никой не го е разбирал. Никой не е знаел какво огромно бреме е талантът когато си безкомпромисен и искаш да надскочиш небето и звездите. Така е с всички големи таланти - певци, музиканти, художници, писатели, артисти, танцьори. Това е огромен тежък труд, но повечето хора си мислят че изкуството си идва от самосебе си. При Майкъл имаше и голямо разочарование и болка от спекулациите приживе. Питам се защо Бог наказва така строго най-добрите?

Да, там се живее с правила и железни закони, които обикновено бъркат в джоба. Битовата престъпност е почти нулева, с изключение на някои градове или райони в гетото. има висока степен на стрес все пак защото се работи здраво - затова има такива психясали убийци понякога. но в някои щатове смъртната присъда си е в сила. Когато бях първия път имаше обявена смъртна присъда и покрай затвора се развяваха знамена и се знаеше, че се готви електрически стол за сериен убиец. Защо у нас се правим на бабаити и ги оставяме да си ходят на свобода не знам.

Страхотно си го написал, Слави! и вярно и правдиво. Текстът вече го написах и го чакам от човека. привет!

Да разбереш американците си е сериозно предизвикателство, и съвсем не е занимание за мамини синчета и дъщерички, за уреждането на които родата е търчала като изоглавена. Естествено е на такива нашенци да им се виждат тъпи американците - нали би трябвало да им е уредено всичко от другите, преди да си мръднат пръстчето за нещо...

Така е, прав си. Знаеш ли синът ми, българче със стипендия от американски университет завърши, но от първия божи ден работеше за да си издържа живота там. Първо бе нощен чистач с още 100 американчета от университета, после продавач в университетския магазин за компютри и накрая работи в компютърната фирма към университета. Когато отидох във фирмата още от първия етаж знаеха, че майката на Алекс от БГ е тук и ми устроиха невераятно посрещане, а шефката му ми каза, че се извинява че не знае български след моите извинения за лошия английски език. На другия ден бях на благотворителен обяд в университета, на който раздаваха 50 годишни стипендии на деца главно от бедни държави както и БГ. Направиха тържествен обяд с родители и студенти в ресторанта на университета. След като раздадоха 48 стипендии от различни фирми, накрая водещият сподели, че не достигнали парите за двама студенти от Китай та затова неговите родители - майка и баща - решили със собствени средства да ги спонсорират с годишна стипендия, която покриваше целия следващ курс. Къде в БГ богатите спонсорират българчета или дори някакви например афганистанчета у нас???

Имам познати, които са живели години наред там, но впечатленията им са противоположни на вашите. Пък и едва ли точно вашето мнение е най-меродавно.
Това, което аз косвено в блога си показвам е, че промените у хората, а конкретно и у американците, идват от религиозното им възпитание. Може би не всички са възпитани така, но като цяло църквата има авторитет и нейните критерии се налагат.

Естествено е, че нищо не е 100%, никога. Навсякъде има и добро и зло. Но в България злобата, завистта и омразата са 100% - просто българите за гадняри. Затова има и куп сентенции. Затова дори Левски, най-големият светец в своето тефтерче поше с голямо разочарование - "Българино????" А и затова сме най-корумпираната и най-изостанала нация в Европа . Не е от друго, а от народопсихологията - прости, злобни и мързеливи, хахахаха!