Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2010 15:25 - НЕТРАДИЦИОННО ИНТЕРВЮ С ПОЕТА ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
Автор: sofiya Категория: Изкуство   
Прочетен: 2069 Коментари: 2 Гласове:
5









Рубрика: ВИП разговори


 

 

 

Те са двама изявени професионалисти: единият е поет, човек на изкуството, другият – лекар и  човек от здравно-осигурителния  бизнес.

Единият не се интересува ежедневно от здравно осигуряване, но животът е материален и той иска да повишава  финансовата си култура.

Другият може да му обясни на достъпен език как да се погрижи за здравето си.

Във «ВИП разговори» те се срещат защото единият с удоволствие ще пита как може парите да му носят повече здраве, а другият с удоволствие ще го консултира.

После ролите ще се сменят: мениджерът ще задава въпроси за съвременната поезия,  култура и изкуство, а другият има какво да му разкаже.- 629

 

За какво си говорят днес поетът Георги Константинов и  д-р Мими Виткова

 

 

 

 

Георги Константинов пита за здравеопазването и частното здравно осигуряване

 

 

Здравната ни система е толкова болна, колкото и цялото ни общество, но все още не е намерила своите лечители

 

 

 

- Радвам се да се срещна днес с д-р Мими Виткова,  която е директор на ОЗОФ „Доверие”и председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, защото искам да я попитам защо българите са най-болната нация в Европа? И, д-р Виткова, «неизлечимо болна» ли е и здравната ни система?

 

- Според Световната здравна организация здравето на всяко общество в около 80% е в пряка зависимост от неговия социален статус и в 20% от работата на здравната система. След като знаем социалния статус на българина в последните десетилетия и се сблъскваме ежедневно с проблемите на българското здравеопазване не са изненада и показателите за здраве на българското общество. Искам да бъда точна. „Европейска” България няма статистика за последните 10 години от какво боледуват нейните граждани. Ние знаем само от какво умират. Здравните власти в този период формират своята здравна политика, без обективни данни, които да им позволят да подредят своите приоритети в зависимост от потребностите на населението от здравни грижи. Здравната ни система е толкова болна, колкото и цялото ни общество, но все още не е намерила своите лечители.

 

- Известно ми е, че в «нормалните» държави републиканският бюджет дофинансира здравноосигурителните системи. Съгласно Закона за здравно осигуряване чрез републиканския бюджет се осигряват около 65 на сто от българите. Смятате ли, че парите, които държавата заплаща за тези граждани, са достатъчни?

-Средствата за здравеопазване не достигат не само у нас. Здравеопазването става все по- скъпа обществена система, най- вече поради навлизане на високите технологии в медицината и застаряването на населението, особенно в развитите страни. Практика в тези страни е държавният бюджет да допълва недостига на средства в системите за социално осигуряване.

У нас от създаването на здравноосигерителната система до сега се наблюдава точно обратното - с вноски за здравно осигуряване крепим фискалния резерв на държавата. В същото време здравната система страда от тежък недостиг на средства, а болните плащат под масата и на нея за всичко, за което им поискат.

В системата за здравно осигуряване държавата се стреми да надхитри  гражданите. Съгласно Закона за здравно осигуряване тя заплаща здравноосигурителни вноски за над 60% от населението. За тези граждани тя трябва да внесе около 40% от средствата за здравно осигуряване. Не стига, че задълженията на държавата се определят върху минимален осигурителен доход или върху половината от него/ за децата/ ами тя с едната ръка внася тези средства, а с другата ги взема като планира излишък в бюджета на НЗОК и ги включва във фискалния резерв на държавата. По този начин за 2010 год. от дължимите от държавата 941 мил. лв., тя ще внесе в НЗОК около 110 мил.лв. за всичките над 60% от населението, тъй като 830 мил.лв. от нашите осигурителни вноски тя прибира като излишък в БНБ. В същото време се говори за ново увеличение на здравната вноска от 8 на 10%, при положение, че за 2010 год. за здравеопазване са предвидении средства приблизително равни на 5,8% здравна вноска.

Нашата здравно осигурителна система не отговаря на европейските принципи за солидарност. Средният европейски гражданин заплаща лично, когато се разболее 27% от общите разходи за здравеопазване, останалите 73% се покриват от  публични, солидарни средства, докато българинът заплаща директно от джоба си 40% от общите разходи и едва 60% от тях са  обществени разходи.

 

 

- Доброволното здравно осигуряване е почти непознато у нас, липсва достатъчна реклама, а може би е за по-заможните българи. Какво предлагат частните здравноосигурителни фондове, което е по-различно от националната здравна каса?

 

- У нас липсват традиции в областта на здравното осигуряване изобщо. Доказателство за това е и високия брой граждани, които не заплащат и задължителните осигуровки, дори при наличие на достатъчно доходи. Ние сме общество със слабо развито чувство за взаимопомощ. Частните здравноосигурителни компании в различните страни са натоварени от закона с различни обществени задължения. В страни като Холандия те извършват както задължително, така и доброволно здравно осигуряване. У нас законът позволява те да предоставят допълнителни услуги, които не се покриват по линия на задължителното осигуряване и да допълват услуги, за които задължителното осигуряване заплаща частично /медикаменти/. В развитите европейски държави, чрез доброволното здравно осигуряване се покриват 10-15% от общите разходи за здравеопазване, с което се намалява процента на директни плащания от гражданите.

В България чрез доброволното здравно осигуряване се покриват около 1% от разходите за здравеопазване, при 40% директни плащания в лечебните заведения. Причините за слабото развитие на доброволното здравно осигуряване са много. Освен липсата на осигурителна култура, ниските доходи на домакинствата налагат други приоритети при разпределение на семейния бюджет.

От друга страна в здравната система се наложиха много порочни практики на регламентирани и нерегламентирани директни плащания, което принуждава гражданите да предпочитат този начин на взаимоотношения със здравната система, пред осигуряването. Липсата на ясни законови правила в системата, какво покрива задължителното осигуряване и за какво гражданите трябва да заплатят и колко, допълнително стимулира кешовите плащания при необходимост от медицинска помощ. Въпреки тези несъвършенства на закона частните здравноосигурителни дружества се стремят да предложат на своите осигурени онези здравни услуги, които задължителното осигуряване не покрива- широк пакет профилактични прегледи и изследвания, директен достъп до специализирана медицинска помощ и високоспециализирани изследвания / скенер, ядреномагнитен резонанс и др./ без направление от общопрактикуващ лекар, бърз достъп до болнична помощ с покриване на всички консумативи, които НЗОК не заплаща, луксозни битови условия при болнично лечение, санаториално лечение, възстановяване на разходи за медикаменти и др.

 

- Какво представляват различните пакети за медицинска помощ и на каква цена могат да се купят? Има ли данъчни облекчения ако човек се осигурява частно?

-Всяко здравноосигурително дружество е лицензирало свои пакети здравни услуги в Комисията за финансов надзор. Въпреки тяхното разнообразие, почти всички дружества работят в областта на профилактиката, извънболничната помощ, болничната помощ и реимбурсирането на медикаменти. Ако работодател направи доброволно здравно осигуряване за своите работници и служители, до 60 лв. месечно за всеки осигурен се освобождават от корпоративен данък. При физическите лица до 10% от работната заплата месечно дадени за доброволно здравно осигуряване  не се облагат с данък общ доход.

 

- А какви са годишните вноски, които човек може да направи за да си осигури, например, по-качествен екип от лекари в случай на операция? С какви медицински заведения се договарят частните здравноосигурителни фондове?

- Размерът на осигурителните  премии зависи от това дали се осигурява отделен човек или група. При група над 50 души дружеството, което представлявам покрива всички стари хронични заболявания и не оценява индивидуалния осигурителен риск.

Когато се прави индивидуално осигуряване, тогава се попълва декларация за здравословно състояние и се определя индивидуалния осигурителен риск, който зависи от наличните предходни заболявания и от възрастта на лицето. Този риск се оценява за всеки отделен пакет здравни  услуги.

При груповите осигурявания размера на осигурителната премия зависи от броя осигурени лица – колкото е по- голям броя на осигурените, толкова по- малка е осигурителната премия, тъй като в големия брой осигурени се диспергира осигурителния риск.

Съвсем ориентировъчно при здрав човек за най- често закупуваната комбинация от пакети здравни услуги- профилактика, извънболнична и болнична помощ /пълни пакети/, месечната осигурителна премия  е около 20 лева.

Така наречения избор на екип в болницата при нас се доведе до отказ от оперативно лечение, ако не се направи. Най- често хората избират болницата и не винаги познават най- добрия лекар за конкретното заболяване. Медицината е екипна работа по принцип. Операторът е един, а останалите лекари, сестри и друг персонал, които се сменяват на часове в денонощието, как се отнасят с болния, който не може да избере всички за целия престой в болницата. Това е един от най- сериозните проблеми в организацията на болничната помощ и с избора на екип не се решават проблемите на недостатъчните възнаграждения на работещите в тези заведения, напротив те се задълбочават. Нещата са доведени до абсурда, да бъдат избирани само онези специалисти, които застават до болния със скалпел в ръка. Ами останалите лекари- педиатри, анестезиолози, патоанатоми. Скоро ще трябва да ги внасяме от чужбина, защото тях не ги избират, т.е. не им плащат и никой не специализира тези профили на медицината.

 

- Ако наистина решавам да си правя лични осигурявки в някой от фондовете, как да преценя кой от тях е по-добър?

- Най- напред трябва да си направите справка в статистиката на Комисията за финансов надзор, от която ще се разберат финансовите резултати на дружествата и това как те стоят на пазара за здравно осигуряване. Така ще се насочите към няколко дружества от многото лицензирани на пазара. След това е необходимо да се запознаете с техните лицензирани пакети здравни услуги и да си изберете това, което вас ви удовлетворява. Не на последно място е и цената, на която се предлагат тези услуги и лимитите за тяхното ползване.

Важно е да се знае, че осигурителните договори са едногодишни и човек след една година може да смени своя осигурителен фонд, ако той не му предоставя добра организация на ползване на здравните услуги. За съжаление ние не можем да гарантираме онова качество на медицинското обслужване, каквото е в страните от Западна Европа. Българското здравеопазване е далече от тези стандарти.

 

 

- А ще се въвежда ли от следващата година задължително допълнителното здравно осигуряване и може ли то да подобри качеството на здравеопазването след като бюджетът за него е недостатъчен?

- Много здравни дейности, особено в болничната помощ остават извън системата за здравно осигуряване и за тях хората заплащат без всякакъв регламент. Въпрос на политическо решение е как ще се развива здравноосигурителната система.

Ще продължаваме да плащаме здравни вноски, с които да крепим републиканския бюджет, или с тях ще се опитаме да покриваме тези здравни услуги, за които днес заплащат твърде високи суми най- уязвимите групи от населението - болните. За една операция на гръбнака болният заплаща 7 200 лв. за титанови планки, с които се фиксират увредените прешлени. Една ставна протеза е от 3 000 до 6 500 лв., стендове за сърдечни операции са с подобна цена. Колко хора могат да се позволят тези разходи и каква е съдбата на тези, които не могат.

Държавата трябва да прекрати порочната практика като предостави всички средства от здравни вноски за здравеопазване, да реши как най- ефективно да се управляват тези средства и какво да заплатим с тях. Асоциацията на лицензирните дружества за доброволно здравно осигуряване  предлага със средствата от увеличения размер на здравната вноска -2% да се създаде допълнителен пакет здравни услуги, които сега не заплаща НЗОК и те да се управляват от дружествата за доброволно здравно осигуряване. Това ще разшири правата на гражданите да избират своя осигурител и ще завиши контрола върху лечебните заведения относно качеството на здравните услуги.

 

- Някой от властимащите изобщо интересува ли се, според вас,  в течение на години какъв е здравния статус на нацията?

- Ако проявяваха интерес към този най- важен обществен показател, поне щяха да изискват от лекарите да подават данни за националната статистика относно заболяванията, за които гражданите посещават лекарските кабинети. Така щяха да знаят от какво боледуват българите, какви са тенденциите на промени в заболеваемостта. България вероятно е единствената европейска държава, в която липсват данни за заболеваемост на населението. С такива данни разполагахме преди 20 години, когато се работеше само с химикал и хартия. Днес, във времето на информационните технологии, ние не разполагаме с основни здравни показатели, които са определящи за здравната политика  на една държава.


А какво Мими Виткова  попита Георги Константинов

 

 

Днешната поезия съчетава и космическия поглед към планетата и делничната среща с протегнатата за просия ръка

 

 

- Г-н Константинов,  вие наскоро издадохте книгата “Нови стихове. Лирика и сатира”, творби, писани през последните две години. Как, според вас, днес поетът се справя с реалността, която го заобикаля? Има ли поезия в днешното време?

- Почти година измина от издаването на последната ми стихосбирка, засега! Както подсказва заглавието, в нея съм  събрал две различни посоки в моето творчество – лириката и сатирата. Наред с лиричните мотиви за любовта и природата “стоят под един покрив” в една книга и моите остри иронии за егоизма на политическия ни елит,  за корупцията и бандитизма, за подмяната на истинските духовни ценности с хищен прагматизъм и чалга от всякакъв вид. Мисля, че това съседство не е толкова странно и необяснимо – такъв е целият ни живот днес, изпълнен с тъмни и светли петна, с надежди и горчилки, които вървят ръка за ръка. Нещо повече – при композиране на новата си книга забелязах, че лиричните и сатирични моменти могат да се преплетат даже само в едно стихотворение.

Изглежда, че по същия начин в душата на съвременния човек се преплитат романтизъм и прагматизъм, светли чувства и тъмна ирония. Ще повторя – такова е времето, в което живеем. Има поезия в него, но тази поезия е сложна и противоречива,  тя съчетава и космическия поглед към планетата и делничната среща с протегнатата за просия ръка. Съвременният поет би трябвало да има сърце и зрение за всичко това. Мина времето на чисто романтичните поети, на възторжения възпев и бравурните емоции.

Днешният поет, според мен, би трябвало да бъде на нивото на най-добрите си читатели – емоционален, но осмислящ чувствата си, автентичен, но с познания от повече области на живота, с афористично мислене и неподправено чувство за хумор.

 

 

-  Вашите книги са многобройни, а стиховете ви не само се знаят, но се и пеят дори. Лесно ли се понася славата?

- Да, моите книги станаха доста на брой. Имам над 30 стихосбирки и хумористична проза за деца (като романа “Туфо рижия пират”, преведен на десетина езика). Знае се и това, че част от моите стихотворения (около двеста на брой) се превърнаха в песни. Някои хора познават моите стихове най-напред от песните: “Обичам те дотук”, “Вземи се в ръце”, “Стъпки, стъпки сред безброя”, “Миг като вечност”. Тук му е мястото да кажа, че специални текстове за песни не съм писал, композиторите са намирали тези стихове в книгите ми и така са създавали своите произведения. Немалко са и т.нар. симфонични песни по мои стихотворения – композиторът Александър Йосифов е създал около 70 такива песни, изпълнявани от Павел Герджиков.

За “славата” няма какво  да говорим – още повече, че става дума за някаква популярност, която  един класик нарича ”слава на дребно”.

Но като че ли и тази “слава на дребно” често ме заобикаля. Моят случай е по-особен, повече са известни някои мои книги, отколкото аз самият. Хиляди хора знаят например стихосбирките ми  “Неграмотно сърце” или “Обичам те дотук”, книгите ми за деца “Туфо рижия пират” или “Слончето Румпи-румп”. Някои са включени в програмата на българското училище.  

Но едва ли всички помнят, че става дума за творби на Георги Константинов. Не се засягам от това. Приятно ми е да съм в полусянка, да усещам  познанството на близки хора и на най-добрите си читатели.

Така че спокойно мога да си пия кафето или да си купувам билет на автогарата – не съм интересен като личност за повечето хора.

 

 

 

 

 

 

- Вие сте дългогодишен издател на едно от малкото останали литературни списания в България – „ПЛАМЪК”. Как се развива българската литература във време на криза, ражда ли капитализмът нови таланти?

- Каквото и да се случи в страна като нашата, духовността няма как да изчезне. Намалява броят на хората, протягащи ръка към българската  книга (особено се чувства това сред младите ), но мисля, че остава едно читателско ядро, което търси и намира новите книги, включително и новоизлезлите литературни издания. Така оцелява и литературното списание “Пламък” , създадено преди 85 години от големия наш поет Гео Милев. Друг е въпросът, че нямаме постоянна държавна подкрепа. Почти изцяло разчитаме на спонсорства от общини и чуждестранни фондации – средства, които сами трябва осигурим с предложения и проекти.

Човек, гледащ отстрани, трудно може да си представи през каква мъчнотия минава всеки наш брой. Малкият ни екип над 20 години полага неимоверни усилия за оцеляване – най-вече защото носим усещането за мисия спрямо младите творци в българската литература. Така сме издали повече от 130 броя в тираж над 120 хиляди. Известно е, че  “Пламък” е трибуна преди всичко на младите писатели в литературата ни.  Но имаме и много броеве, посветени на нашите класици: Ботев, Вазов, Йовков, Гео Милев, Вапцаров…   Поне  веднъж в годината публикуваме и специални броеве с чуждестранни автори – преводи от английски, френски, немски, нидерландски, португалски, гръцки, сръбски, руски и други езици.  Към списанието съществува и малко издателство, издаващо преди всичко дебютни книги. Досега сме публикували – с неголеми спонсорства отвън - повече от 60 дебютни стихосбирки, сборници с разкази, пътеписи и книги с литературна критика. От тези книги нищо не печелим, обикновено ги подаряваме. И все пак духовна печалба има.

 

 

- Наскоро слушах интервю с днешния министър на културата Вежди Рашидов, който демонстрира готовност да съдейства за приемане най-сетне на закон за спонсорството, който ще даде възможност на  бизнеса да получи сериозни данъчни облекчения при финансиране на произведения на изкуството. Смятате ли, че това ще даде тласък на книгоиздаването и по-специално на българска поезия?

- Ще се радваме, ако най-после някакъв закон, поощряващ спонсорството при издаването на българска литература, влезе в сила. Засега само хазартът в нашата страна се радва на специално внимание  - както знаете, той например е освободен от 20-процентовия данък, който е задължителен в книгоиздаването. Въпреки че  не вярвам данъчните облекчения да подобрят осезаемо положението, все пак е добре да се започне отнякъде.

Според мен най-авторитетните 3-4 литературни издания у нас (  те май не са и повече), както и няколко големи издателства, издаващи българска литература, трябва да бъдат подпомагани от държавата. Нали

в разговора ни стана дума и за застраховки – само постоянната държавна грижа и финансова подкрепа могат да застрахова българската книга от упадък, а недай си Боже, от изчезване.

 

 

- Защо, според вас, се къса нишката между авторите, издателите и разпространителите на книги и на практика почти няма пазар за българската литература? Трябва ли изобщо да се пишат  и отпечатват книги след като няма как и къде да се продават?

 

- Това е продължение на същия проблем. Освен финансовата помощ, е необходима държавна грижа и за по-задълбочено изучаване на българската литература в училище. И нещо много важно – учебниците по литература трябва да се освободят от наукообразния, абракадабърски език, характерен за значителна част от днешните литературоведски съчинения.

Ще ви кажа ясно и открито – съвременният литературоведски език, изпълнен с нарочно заплетена терминология, скрива не само мисълта, но и безмислието на своите автори. Много от учебникарските “анализи” само отблъскват младия човек от литературата въобще. Не зная докога може това да продължи. Вече няколко тинейджърски поколения са подложени на такъв духовен тормоз. Няма да давам конкретни примери - всеки, който има ученик вкъщи, може да разгърне един учебник по литература и да разбере за какво говоря.

Същото засяга и разпространението на българската книга. Необходима е държавна помощ и при снабдяване на читалища и библиотеки с нови български книги. По-широко би трябвало да се използва интернет – и при рекламата, и при продажбата на новоизлезли бъларски заглавия.

Нека не се залъгваме, че книгата е стока като всички други. Тук само пазарът не може да реши положително проблема.  Необходима е родолюбива воля за съхранение и развитие на българската култура, която представя нашата национална идентичност, нашето истинско лице в европейската общност. Без българска литература и бъдещето на държавата ни няма да е съвсем българско…

Казвал съм и друг път:  “По-малко държава в културата означава по-малко култура в държавата!”

 


Срещата с поета ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ и д-р МИМИ ВИТКОВА осъществи ИЛЕАНА СТОЯНОВА



































image



Тагове:   интервю,


Гласувай:
5
0



1. priqtel12 - Интересно ми беше да спра и да прочета това нетрадиционно интервю.
14.01.2010 14:40
И в двете му части. Хареса ми, накара ме да се замисля за много неща, особено днес, когато усилено се говори за реформа в болничните заведения и когато здравето и неговото запазване е проблем от голяма важност в съвременното ни общество. Интервюто ме провокира да разгърна и стиховете на Г. Константинов и наистина се оказа, че има стихове, които харесвам, но наистина не знаех, че са негови. Тъй че БЛАГОДАРЯ за постинга.
Поздрави!
цитирай
2. sofiya - priqtel12
14.01.2010 15:44
Радвам се, че с моето интервю в нашия вестник съм те провокирала. А Георги Константинов е най-продаваният поет в България - и преди, и сега. Много от стиховете му си чувала и като песни като напр. "Обичам те до тук"....и т.н. Привети!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sofiya
Категория: Изкуство
Прочетен: 1881011
Постинги: 585
Коментари: 2084
Гласове: 6753
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930