Блогът на Sofiya - ПОЕЗИЯ, МУЗИКА И ЖИВОПИС. . . ЗА ДУШАТА :: Вече е готова корицата на новата ми 6-та книга

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

shyama
lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.04.2011 10:11 - Вече е готова корицата на новата ми 6-та книга

Автор: sofiya Категория: Изкуство

Прочетен: 1033 Коментари: 0 Гласове:

Корицата се прегъва /има два маншета, на книгоиздателски жаргон!/. На маншета на първата корица е снимката ми с малка биография; на втората - кратък послеслов за моите стихове от писателя Георги Константинов. На последната корица за рекламните лога на трите пенсионни фонда - спонсори на книгата.
Самото тяло още е при дизайнер и още не съм гледала коректурите от 160 страници. Надявам се до десетина дни да е готово всичко.
Но вече имам дата за премиерата - 31 май и запазен салона на Съюза на българските журналисти. Ще стане купон! Ще ви каня отново като наближи събитието, приятели.
Ето и стихотворението, дало име на книгата:

Полет № неизвестност самолетът се издига на височина десет хиляди мига. затегнала съм колана на страховете и съмненията и мисля че от тук животът се вижда по-ясно. както и смъртта. само преди минути младият стюард, чувствителен като мумия, обяснява на два езика и демонстрира единствения изход към надеждата за оцеляване на илюзиите. винаги става така – дори когато е ясен краят има надежда за обречените. в такава яснота на съзнанието прочитам мислено Стария завет: “...блажени са вярващите и тяхно е царството небесно...” и макар да не вярвам, Господ ми намига и ми праща пухкаво-облачни мисли. ето, мъжът отдясно е много секси с тези снежнобели кичури и избелели дънки. ако беше по-млад... ако бях по-млада... не, възрастта тук не е важна а височината, климата и продължителността. както в случая с полетите към неизвестност, към една екологична неизвестност, когато не знаеш дали ще се вдигне димът и мъглата, дали ще кацнеш. мъжът ме поглежда с интерес. “ела, наведи се да те целуна, може да ни е за последно!” – си мисля. мразя тази безтегловна пустош! означава че не съм птица, не мога да летя продължително, трябва да кацна бързо за да усетя твърдостта на камъка. височината е покъртителна – издигаме се над своето минало, всички електронни приспособления, телефони и лаптопи са изключени, връзката със Земята се къса, както и с плачовете и стенанията на болните, със раните ни от приятелски куршуми, с предателите, със палачите и жертвите. трябва нещо да се променя, в този свят на двойнствености винаги има Кайн и Авел. трябва да се коленичи пред природата, да се целуват петите на тревата и камъка. в самолета ситуацията е далеч по-сигурна, дори да се гледаме изпитателно всички сме еднакво невинни на това дърво без корен. пилотът предупреждава че предстои тежко кацане. аз съм закопчана със същите съмнения, може би трябва да рецитирам молитва, да помоля мъжа да държи ръката ми. самолетът се гмурка в гъстата мъгла и огнената пяна. и няма никаква видимост – нито Тук нито Отвъд... така че, приятелю, десет хиляди мига са равни на Вечност. 7 август 2010 , Москва

Нагоре