Блогът на Sofiya - ПОЕЗИЯ, МУЗИКА И ЖИВОПИС. . . ЗА ДУШАТА :: А сега и текста

Вечерта на 1 юни т.г. столичният Пиано-бар „СОШЪЛ КЛУБ“ бе особено празничен. Там беше представена новата шеста поетична книга на Илеана Стоянова, дългогодишен редактор във в. „Застраховател прес“, която успява редом с журналистиката да „носи кръста“ и на поетичното слово.

Книгата излезе от печат около Празника на светите братя Кирил и Методий в Издателска къща „Списание ПЛАМЪК“ , а неин редактор е писателят Георги Константинов.

Освен авторско изпълнение на лиричен цикъл от страна на Илеана Стоянова вечерта рецитал по стиховете прозвуча в изпълнение на актрисата Венета Атанасова.

Осветената зала в ретро-дизайн, много свещници и бял роял събра на чаша вино за повече от около два часа стотина интелектуалци, журналисти, поети и любители на мерената реч и музиката. Под звуците на електронното пиано прозвучаха произведения на ненадминатия „поет в музиката“ Фредерик Шопен, на Григ и Гершуин в изпълнение на пианистката Нели Станишева.

“Поетът е събирач на мигове – сподели Илеана Стоянова. - Както колекционерът на редки монети, както човекът, който се занимава с ботаника и събира в хербарии редки цветя и пеперуди, той натрупва в колекцията си от стихове бели, розови, червени, пъстри, черни...мигове – мигове на върховно щастие, на любов, на раздяла, на тъга, на страдание, на страх. Човешкият живот е броеница от мигове, 10 хиляди мига, които преминават като на филмова лента в съзнанието и подсъзнанието, когато сме изправени пред форсмажорни ситуации. Поетът също така е историограф на времето, в което живее, много по-точно от сухите цифри и факти на историята той отразява живота на своето поколение, той е по-истински, защото историята преминава през честното му сърце, никой не заплаща на поета да изкривява действителността. Поетът е самотно същество, той има нужда от своята самота, носи я със себе си. Но понякога тя го смазва и тогава се нуждае от споделяне, пише, за да споделя с хората. Поетът никога не достига себе си, той очаква да направи много повече от това, което в действителност създава, и е недоволен от създаденото – това е неговата драма.“

В тежката икономическа криза, въпреки намалелите приходи, Илеана Стоянова отправи благодарност на спонсорите на книгата - София Христова, Даниела Петкова и Милен Марков – изпълнителни директори на трите най-големи частни пенсионни фонда в България. Тя обясни, че освен прекрасни и отговорни финансисти, те протягат ръка и към спомоществователство на българската литература, защото самите те са извисени духовно личности. Благодарност за финансирането на вечерта поетесата отправи и към Костадин Пеев, новия председател на Българската асоциация на застрахователните брокери и управител на най-голямата застрахователно-брокерска фирма в град Пловдив.

Георги Константинов говори за стиховете на Илеана Стоянова

В българската поезия напоследък забелязваме твърде силен прилив на женски авторски имена – сподели той. След Елисавета Багряна и Дора Габе, Блага Димитрова и Станка Пенчева, Петя Дубарова и Калина Ковачева идва цяло съзвездие поетеси, всяка от които свети със своя светлина. Една от тези нови „жрици на поезията“ е Илеана Стоянова. Досега тя е издала 6 поетически книги, но новата й стихосбирка „Десет хиляди мига“ е най-ярка и убедителна.

"Десет хиляди мига са равни на Вечност", казва тя в едно от своите стихотворения. Мисля, че това е скритият копнеж на всяка истинска дарба да улавя миговете, да ги преживява отново, да им вдъхва второ дихание, да ги подрежда в поетически редове с надежда за вечност. Такова усещане за житейските мигове е присъщо на действителния поет. Несъмнено Илеана върви по своя пътека, встрани от баналното стихоплетство и от игрословиците на литературната мода. Тя има своя "рецепта за щастие", свой поглед към човешкия пейзаж, свой полет в неизвестността. Без да са леки и повърхностни, нейните поетически изповеди са разбираеми и вълнуващи, защото "се хранят със живот" и "мислят със сърцето".

Чужда на литературната стандартност, Илеана Стоянова умее да живее по своему в неповторимия свят на осмислените чувства. Всъщност можем да я наречем модерен автор, защото стиховете й се различават както от познатите образци, така и от претенциозните плетеници на псевдомодернизма. Това внася особена новост в теми, настроения, образност, ритмика. А истинската новост е другото име на модерното. И още нещо – личи, че Илеана познава и почита вече осветените върхове в изкуството и в музиката, и в изобразителното изкуство, и в литературата. Всъщност тя е потвърждение на тезата, че да отричаш класическото изкуство още не означава, че създаваш изкуство. В нейния духовен свят съседстват ерудицията и оригиналното себеизразяване.

Още първите й книги показват, че тя има дарбата да споделя вълнения, които имат значение и за други хора. Нейната поезия е щедра на изненадващи житейски и творчески трепети.

С такава взискателна изповедност са написани и нейните нови стихотворения. Несъмнено последната й ( засега ) стихосбирка „Десет хиляди мига“ е по-високо стъпало към поетическото себеизразяване, тук тя е още по-своя, още по-истинска. Успешният стремеж за собствен изказ и неподправената искреност ни убеждават в това.

Надявам се, че тези стихове ще бъдат четени и препрочитани, в тях има съвременност, в тях има съдба. И безброй уловени мигове, които искат да бъдат равни на вечност – обобщи писателят Георги Константинов.

Поетът Бойко Ламбовски, който е редактор още на първата книга на Илеана Стоянова „Милост е живота“ (1990 г. ) и следи развитието й като автор през годините, за пореден път направи подробно обобщение за „Десет хиляди мига“. Ето някои от изводите му:

„След по-малко от две години от последната й стихосбирка „Любовна песен“ Илеана Стоянова отново ни изненадва с нова поетична книга, и то на високо ниво – споделя той. - Тя е сред малкото автори, които не са безразлични към социалната тема в поезията. Нещо повече, тя не е безразлична и към екологичните проблеми на планетата: „в този свят на двойствености винаги има Каин и Авел /трябва да се коленичи пред природата,/ да се целуват петите на тревата и камъка“ - казва тя.

По същия начин с уважение се отнася тя и към високите стойности в различните изкуства – литература, музика и живопис, нещо, което е много завладяващо и приобщава хората, които познават образците в изкуството. Това уважение към високите стойности е белег за постмодернистично възраждане.“

Прозвуча и читателски отзив от поетесата Илиана Илиева за новата книга. Ето какво каза тя за „Десет хиляди мига“:

„Ако ви притиска битието и нямате време да дочетете световната класика, ако се трепете за насъщния и ви е най-малко до развоя на литературата след постмодернизма, ако сте се отчаяли да търсите метафора за живота или изобщо сте се отказали да се връщате към ученическите уроци по поезия, ако търсите дръзка рецепта за щастие, ако подозирате, че сте творец, който още не е проговорил, ако обичате музика, която не можете да си поръчате в дискотеката, а още по-малко в кръчмата, ако имате деца, които са пуснали корен на чужд за вас континент, ако телевизията доминира в дома ви, без да ви облагородява, ако сте "деца на ягодовите поляни", отгледани в забавачницата на Джон Ленън, Мик Джагър и Джим Морисън, или пък сте прекалено млади, за да ви се случи всичко това – имате шанс да прочетете Илеана Стоянова в книгата “Десет хиляди мига”, която видя бял свят в издателство "Пламък" тези дни.
Книга със стихотворения. Но това не е стихосбирка. Това е свръхдоза роман. Точно толкова поезия и точно толкова роман, колкото може да ни спаси от времето. Само десет хиляди мига – нито повече, нито по-малко. Чудех се отде такава математическа точност в заглавие на поетична книга? Разбрах за себе си, но не бих могла да помогна на друг в индивидуалното решение на задачата. По-малко от 50 стихотворения дават отговори на безчет въпроси. Но ако сте човек, който винаги има “едно наум”, ще сте облекчени след прочита, защото ще извадите от “едното наум” всички съмнения за позьорство, компромис, недомислие и ще прибавите изкуство и любов.
След предходната книга на Илеана Стоянова "Любовна песен" си мислех, че повече няма накъде в разковаността на изказа, когато провикваш пред целия свят душата, мисълта и позицията си на жена, гражданин и интелектуалец. Днес се убеждавам, че границите са били предполагаеми само от мен – читателя. Органичната поезия, истинската, винаги предполага и се осъществява с безпощадна искреност, но Илеана в това отношение е последователна до непоносимост.
Когато говоря за искреност, нямам предвид само простото човешко споделяне на опит, чувства, случки, възходи и провали. Имам предвид широкия допуск, който поетът дава на читателя до своя интелектуален свят. Илеана е ерудиран, школуван автор, но това не я е “повредило”, не я е подвело да бъде лицемерна, пригодена и нагаждаща се към литературната конюнктура на едно или друго време. Тя е себе си. И в нейния случай не вървят сравнения с плеядата имена на жени поети, които отдавна са очертали жалоните на “женската” лирическа словесност в нашата литература. Този път се налага да разбираме един творец без “патериците” на трафаретните литературоведски съпоставки.
Но да се върнем към десетте хиляди мига, които ви предстоят да преживеете с новата книга на Илеана Стоянова. Без преувеличение казах, че това е свръхдоза роман. Структурата на книгата, преливането на стихотворенията едно от друго следват естествения биографичен ход. Въведени сме в концепцията на автора за щастие, чиито темели и прагове са отдаването на обич, самопознанието като не по-малко сложен и важен акт, отколкото изучаването на битието. Благодарение на директния, но завладяващ изказ приемаме предизвикателството да се запознаем с главните хора в живота на “разказвача”. А това са обичащите се докрай родители, приятелите от поколението на “Децата на ягодовите поляни” – четящи, влюбени в книгите и музикалните парчета, дори на онези, които с творческата си енергия вибрираха отвъд “желязната завеса” на времето; учители, писатели, композитори, художници, стари божества и нови несретници, проникновени или окаяни жени, завладяващи и/или опустошителни мъже; спътници в авиополети и излети до планински върхове: шарен и неповторим свят от индивидиуми, след които “не е нужно да си Айнщайн/ за да пресметнеш съществата/ във времепространството/ които гравитират към твоя свят”, че “любовниците винаги те предават,/ приятелите понякога те предават,/ родителите те обичат до края,/ децата си обичаш докрай.../ всички останали са само хора с очи, ръце и крака, материя и енергия” и “само енергията на стиховете е чистата енергия”...
Илеана Стоянова е автор с характер, жена в перманентна готовност да посрещне деня, независимо с какво иде той – с вой или с любов. Готова е да преброди и чужд път, и чужд текст, да изживее всеки звук от “гета панелни, във които хората се мразят” или от ума на Гершуин; да е у дома си в Централ парк, да е гид в собствения си апартамент; да диша задуха в осаждената от пожарите Москва, да съпреживява бедствия на мястото на събитието, загрижена не как ще се измъкне тя, а как ще преживеят хората.
И всички тези страсти и тревоги – без фасон, без надпревара с благоприличието. Напротив. Илеана е жестоко трезва в себепреценката си и в споделянето на въпроси и изводи. Да, тя не прави изповеди, прави изводи, разсъждава с ума и сърцето си, обръща всички карти от тестето с боята нагоре и ни поставя не пред пасианс, а пред равносметка: това е обич – това не; това е ценно – това не; с това съм богата – ей това ме ограбва; в това вярвам – а ей това не може повече да ме излъже…
Ала има ли човек, който поне веднъж в живота си да не е разкривал всичките си карти на масата? Няма. Или е такъв голям "артист", че ние с вас не го познаваме. Няма такъв човек.
Както казваше моята духовита учителка по химия: “И при пчелите, деца, е така; и в балета, деца, е така”. Да, така е и при Флобер, Стендал, Мопасан, Толстой, Байрон, Бодлер, Хемингуей, Цветаева, Емили Дикинсън, Яворов, Бетовен, Шопен и... Буковски. Пак ви подсказах някои от лирическите герои на Илеана Стоянова. Като споменах Буковски...
Много се мъчат постмодернистите да го наподобяват. От издигането му в култ той си завъди маса народ епигони. Но насила хубост не бива: не можеш да си модерен, нито класик, ако си повлечен от суетата на деня и трепериш да се впишеш на сцената като дефилираща икона. Осмелявам се да кажа, че Илеана Стоянова е изтерзано модерна, модерна до самоирония, но не и на всяка цена.
Всъщност читателят сам ще даде цената. От мен за вас - толкова. Четете, давайте нататък!
NB. Ако сте жена и пишете стихотворения, прочетете внимателно последното стихотворение “Как да станеш добра поетеса?”.