Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2009 20:29 - Тананикам “Всичко ми е наред!”
Автор: sofiya Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3327 Коментари: 12 Гласове:
0



Започвам да привиквам в самота.

Всички казват: Колко тъжно! Сам не се живее! (???)

Интересно е, че откакто живея сама измина точно една година, а ми се струва цял век. И все пак вече започва да ми харесва да съм сама. Свиркам си и си правя каквото си искам.

И без това за мен красивото ми жилище е само спален вагон – прибирам се от редакцията към 20 часа, а сутрин излизам към 11.

Нямам грам проблеми в службата. Готини хора, сладък шеф, аз самата – професионално доказана, пея си и си работя. Парите ми стигат за дребнички удоволствия и месечна издръжка. Нямам комплекси, нямам болести (Слава на Бога!)

Тананикам си “Всичко ми е наред!”

Мога да танцувам гола в големия апартамент, да надуя до край уредбата за да слушам “Малка нощна музика” , Фреди Меркюри или Массари, да медитирам на Вангелис, да рецитирам с пълен глас Уолт Уитман “Стръкчета трева”, да пиша стихове или еротични разкази-мемоари до малките часове, да чета Юнг, Жан Жак Русо  или чиклита на Кандис Бушнел и Лорън Уайзбъргър, да гледам филми на Бергман, Антониони, Тарковски,  “Горчива луна” на Полански или XXL, да пия червено вино от бутилката докато светът започне да ми се усмихва, да пея със Сара Брайтман, Андрея Бочели и Шакира,  да плача с глас без да ми пука, да живея или... да умра...ако поискам.

Няма кой да ме наблюдава, да ме надзирава, да ми досажда с изискванията си, да ме отегчава, да ме иронизира с глупави  заядливи намеци и “балкански” дебелашки шеги, които те карат да се чувстваш виновна откакто си се родила, както го правеше последното ми гадже. 
Мога да ям или да гладувам, да спя или будувам, да мълча или крещя.

Нирвана.

Боже, аз съм напълно освободена душа!  Самодостатъчна. Неприкосновена.

Приемам контакти, но само без ангажимент и без веригите на псевдолюбов или дребнави комерсиални сметчици. Нямам нужда от същество, което да ми бъде коректив, ръкопляскаща  или въздишаща по мен аудитория, нямам нужда от фавн, сатир или както искате го разбирайте. Ще си поръчам, ако поискам Казанова или Мефи ( галено на Мефистофел!)

Но моля ви, не ме занимавайте с вашите сърдечни проблеми! Не ме обременявайте с неблагополучията на вашите лИбовни окови!

Сега медитирам.

Изпълнена съм с вселенско спокойствие и мъдрост.

Животът ми не виси на косъм в зависимост от страстите или безразличието на нечия душа към мен.

Няма омраза или страст в сърцето ми.

Спокойно ми е като езерна вода. Съзерцавам. В безразличие.

Толкова ми е леко и пусто едновременно.

Не ми трябва половинка, нито четвъртинка.

Цялата съм плач и радост, песен и тишина.

Обичам една планина, един заскрежен бор, едно цвете, едно дете.

Здравей, живот в самота!

(Егаси живота!)



Тагове:   наред,


Гласувай:
0
0



1. kisstherain - хареса ми много. . . . звучиш като ...
22.01.2009 02:13
хареса ми много....звучиш като човек, който е намерил своя вътрешен мир и се наслаждава на всеки миг живот и всяка глътка въздух. Без вкопчване в отношения, хора или нещо земно.
цитирай
2. анонимен - !
22.01.2009 07:33
Личи си .Не си щастлива.
цитирай
3. viki11 - Какво значи, медитирам? Да, да ...
22.01.2009 14:15
Какво значи, медитирам?

Да, да живееш сам не е толкова лошо.
И както се казва, всички мъже са мои. Какво правя, аз си избирам. Съжителството е хубаво само, когато не те обременява с дразги и номерца. А явно ги има.
Така че, хубаво е, че обичаш и едно дете. Все пак съвсем сам...
цитирай
4. lubara - Е, нали го има и това отвреме на вр...
22.01.2009 16:06
Е , нали го има и това отвреме на време , живот , какво да го правиш .
цитирай
5. sofiya - kisstherain -
22.01.2009 21:57
И да, и не...аз никога не скучая, повярвай ми. Но пък понякога е така гжлухо като в пустиня. Но започвам да се окопитвам и да си я харесвам самотата, преди я търсех умишлено, цял живот, за да пиша и да се развивам в поезията, в журналистиката. Сега не е съвсем така, но пък съм решила да пиша новела или най-малкото разкази, изобщо сериозна проза, та ще ми е нужна тази самота. Аз имам прекалено динамичен и изпълнен със социални контакти делови живот, все пак е журналистика. Та вечер си почивам пред лаптопа ако не съм уморена и никак не е зле.
Благодаря ти за отношението. Ще ходиш ли утре в 18 часа на премиерата на cefulestven?
цитирай
6. sofiya - gen
22.01.2009 21:59
Силно казано би било, че съм нещастна. Имам интересна работа, хубав нов дом, синът ми е уреден в САЩ, нямам жестоки финансови проблеми, имам доста интелектуални занимания...Е, кой пък е щастлив напълно?! Добре съм, но ще се оправя:)))
цитирай
7. sofiya - . viki11
22.01.2009 22:04
Ами не си ли чела индийските медитации, да завъртиш чакрите...по тези въпроси можеш да прочетеш най-достъпно от Шърли Маклейн, те в САЩ са луди по медитациите из артистичните среди, нали бях в Ню Йорк и го разбрах. Ами пускам си хубава любима музика, приглушена светлина, излягам се на дивана, затварям очи, опитвам се да не мисля нищо и в полусън се опитвам да раздвижа чакрите...това е. Просто дори и да не успявам поне е отпускащо от ежедневния стрес и много освежава.
да, живея сама отскоро и ми е някак странно, но ще го преживея, права си. Обичам дете, което е в Америка - синът ми е там и има сладко момченце, което много много обичам. Обичам и природата наоколо. Никой не е казал, че да обичаш, непременно трябва да е мъж, нали?
Благодаря ти за разбирането!
цитирай
8. sofiya - 4. lubara
22.01.2009 22:09
Отвреме навреме, та цяла година ....Но самотата е условност и се чувства само през почивните дни, ако не решиш да поработиш и тогава, та почти да не я усещаш..Слава богу, че сме "ентелегентни" та не скучаем. Нали знаеш оня виц за полицаят, който си говорел сам в телефонната слушалка и казвал, че обича да говори само с "ентелегентни" хора:))) - дано не засегна някой от органите на реда, нищо лично, просто такъв е вица.
цитирай
9. lubara - И аз
22.01.2009 22:45
ходих в Ню Йорк . През август . не беше никак зле , бях на гости на сина ми . той сега е във Франкфурт .
Лека !
цитирай
10. kisstherain - София :) Разбирам те. . . самотата ...
23.01.2009 00:14
София :)
Разбирам те...самотата и на мен ми е ..... понякога любовница, а понякога...най-голямата мъчителка...Избирала съм я сама, а понякога тя ме е избирала...не знам много особени отношения имаме с нея....
Утре ще се радвам да се запозная с теб :) там ще сме. :)
цитирай
11. viki11 - Да, да обичаш мъж в наше време е нещо ...
24.01.2009 14:37
Да, да обичаш мъж в наше време е нещо без стойност. Самозаблуждаваме се известно време, докато разберем, че днес мъжете не стават за обичане.

А не искам да медитирам. Нека индийците, тибетци и китайци си се занимават с това.
Имам същото учение, но казано много по-човешки. Съвсем естествен процес на зареждане на организма с енергията, която сме загубили способност да си набавяме, защото не живеем изпълнени със щастие - тогава тя навлиза сама в нас. Стреса спира този процес. С подходящи разумни действия, без магическите действия на медитацията, този процес на задвижване на енергията се възстановява.
А преди това има нужда от отпускане на напрежението.
Само дето не му казват медитация да звучи зловещо. А музиката си е чиста проба личен подход, който го приема. Аз мисля, че тя пречи, на всички. Става въпрос за концентрация и събиране на силите. Точно музиката ни отклонява от естествения ход на движение на човешката енергия. Тя е нещо отвън, което ако е рядко подходящо, може да се използва, след възстановяване на движението на тези енергия, не и преди това.

Благодаря за обяснението!

Далечко е детето. Докосването прави чудеса.
цитирай
12. sofiya - viki11
24.01.2009 14:59
Благодаря ти! Наричам го медитации, но всъщност не е това, защото не съм индийка, просто се отпускам, опитвам да не мисля за зловещи ежедневни борби за оцеляване и как някой ме е заклал "словесно" някъде по пътищата или по службите... Ами трудна работа си е това с мъжете....Понякога си мисля, че всичко, абсолютно всичко съм постигнала без мъжко рамо до мен - професия, финанси, отглеждане на дете, написване и издаване на книги, покупка на ново жилище, ремонти, обзавеждане и т.н. ами тогава защо ми е мъж, щом съм се справяла все сама в трудни моменти? Къде бяха тогава мъжете, които се натискат само за леки удоволствийца?
Момчето ми си има женичка и 2 бебчета, това са ми най-свидните същества, за които си струва да се живее. Скоро, до няколко месеца ще си дойдат в Европа, в Москва...И тогава ту те при мен, ту аз при тях...ще си гостуваме. Ура!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: sofiya
Категория: Изкуство
Прочетен: 2010802
Постинги: 585
Коментари: 2085
Гласове: 6753
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930