2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Започвам да привиквам в самота.
Всички казват: Колко тъжно! Сам не се живее! (???)
Интересно е, че откакто живея сама измина точно една година, а ми се струва цял век. И все пак вече започва да ми харесва да съм сама. Свиркам си и си правя каквото си искам.
И без това за мен красивото ми жилище е само спален вагон – прибирам се от редакцията към 20 часа, а сутрин излизам към 11.
Нямам грам проблеми в службата. Готини хора, сладък шеф, аз самата – професионално доказана, пея си и си работя. Парите ми стигат за дребнички удоволствия и месечна издръжка. Нямам комплекси, нямам болести (Слава на Бога!)
Тананикам си “Всичко ми е наред!”
Мога да танцувам гола в големия апартамент, да надуя до край уредбата за да слушам “Малка нощна музика” , Фреди Меркюри или Массари, да медитирам на Вангелис, да рецитирам с пълен глас Уолт Уитман “Стръкчета трева”, да пиша стихове или еротични разкази-мемоари до малките часове, да чета Юнг, Жан Жак Русо или чиклита на Кандис Бушнел и Лорън Уайзбъргър, да гледам филми на Бергман, Антониони, Тарковски, “Горчива луна” на Полански или XXL, да пия червено вино от бутилката докато светът започне да ми се усмихва, да пея със Сара Брайтман, Андрея Бочели и Шакира, да плача с глас без да ми пука, да живея или... да умра...ако поискам.
Няма кой да ме наблюдава, да ме надзирава, да ми досажда с изискванията си, да ме отегчава, да ме иронизира с глупави заядливи намеци и “балкански” дебелашки шеги, които те карат да се чувстваш виновна откакто си се родила, както го правеше последното ми гадже.
Мога да ям или да гладувам, да спя или будувам, да мълча или крещя.
Нирвана.
Боже, аз съм напълно освободена душа! Самодостатъчна. Неприкосновена.
Приемам контакти, но само без ангажимент и без веригите на псевдолюбов или дребнави комерсиални сметчици. Нямам нужда от същество, което да ми бъде коректив, ръкопляскаща или въздишаща по мен аудитория, нямам нужда от фавн, сатир или както искате го разбирайте. Ще си поръчам, ако поискам Казанова или Мефи ( галено на Мефистофел!)
Но моля ви, не ме занимавайте с вашите сърдечни проблеми! Не ме обременявайте с неблагополучията на вашите лИбовни окови!
Сега медитирам.
Изпълнена съм с вселенско спокойствие и мъдрост.
Животът ми не виси на косъм в зависимост от страстите или безразличието на нечия душа към мен.
Няма омраза или страст в сърцето ми.
Спокойно ми е като езерна вода. Съзерцавам. В безразличие.
Толкова ми е леко и пусто едновременно.
Не ми трябва половинка, нито четвъртинка.
Цялата съм плач и радост, песен и тишина.
Обичам една планина, един заскрежен бор, едно цвете, едно дете.
Здравей, живот в самота!
(Егаси живота!)
Какво става? Аз ли не съм наред?
Ако можеш да се усмихваш, когато нищо ...
22.01.2009 07:33
Да, да живееш сам не е толкова лошо.
И както се казва, всички мъже са мои. Какво правя, аз си избирам. Съжителството е хубаво само, когато не те обременява с дразги и номерца. А явно ги има.
Така че, хубаво е, че обичаш и едно дете. Все пак съвсем сам...
Благодаря ти за отношението. Ще ходиш ли утре в 18 часа на премиерата на cefulestven?
да, живея сама отскоро и ми е някак странно, но ще го преживея, права си. Обичам дете, което е в Америка - синът ми е там и има сладко момченце, което много много обичам. Обичам и природата наоколо. Никой не е казал, че да обичаш, непременно трябва да е мъж, нали?
Благодаря ти за разбирането!
Лека !
Разбирам те...самотата и на мен ми е ..... понякога любовница, а понякога...най-голямата мъчителка...Избирала съм я сама, а понякога тя ме е избирала...не знам много особени отношения имаме с нея....
Утре ще се радвам да се запозная с теб :) там ще сме. :)
А не искам да медитирам. Нека индийците, тибетци и китайци си се занимават с това.
Имам същото учение, но казано много по-човешки. Съвсем естествен процес на зареждане на организма с енергията, която сме загубили способност да си набавяме, защото не живеем изпълнени със щастие - тогава тя навлиза сама в нас. Стреса спира този процес. С подходящи разумни действия, без магическите действия на медитацията, този процес на задвижване на енергията се възстановява.
А преди това има нужда от отпускане на напрежението.
Само дето не му казват медитация да звучи зловещо. А музиката си е чиста проба личен подход, който го приема. Аз мисля, че тя пречи, на всички. Става въпрос за концентрация и събиране на силите. Точно музиката ни отклонява от естествения ход на движение на човешката енергия. Тя е нещо отвън, което ако е рядко подходящо, може да се използва, след възстановяване на движението на тези енергия, не и преди това.
Благодаря за обяснението!
Далечко е детето. Докосването прави чудеса.
Момчето ми си има женичка и 2 бебчета, това са ми най-свидните същества, за които си струва да се живее. Скоро, до няколко месеца ще си дойдат в Европа, в Москва...И тогава ту те при мен, ту аз при тях...ще си гостуваме. Ура!
2. Любим линк
3. Любим линк
4. Любим линк
5. Любим линк
6. Любим линк
7. Любим линк
8. Любим линк
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Любим линк
12. Любим линк
13. Любим линк
14. Любим линк
15. Любим линк
16. Любим линк
17. Любим линк
18. Любим линк
19. Любим линк
20. Любим линк
21. Любим линк
22. Любим линк
23. Любим линк
24. Любим линк
25. Любим линк
26. Любим линк
27. Любим линк
28. Любим линк