Блогът на Sofiya - ПОЕЗИЯ, МУЗИКА И ЖИВОПИС. . . ЗА ДУШАТА

I Материята е Адам - глина и дихание тясна бе за моя дух номадстващ покълна Логоса с длетото си аз предизвиквах вълка и агнето умът бе великанска папрат - стълба над скръбта и блатото сърцето - кървава туптяща джунгла и рухна моят Орлов дом във прах... II Валкюра сляпа аз се размножавам и пия млякото отровно на съня на дъното лежа - притиснати бедра на облаци върху димящите ти гладни хребети материята ми прояждат червените термити на мига-отломък III Когато Бог създаде формата първична от червенеещата гръд на глината Сионска в матрицата отля Човек - нито небесен нито земен но вдъхна в тялото му своя дух когато глинена жена-близнак прогледна мъжът си присвои душата й за да остане във аналите единствен и божествен IV Във извора съзрях аз своя божи образ - сферично същество жена и мъж в единство и тялото си обитавано от две души от черния ми дроб едната лумва пламъци в кръвта и в лепкавата течност тремори наслада впръсква в сърцето ми е другата по костите се движи като пеперуда обхождайки звездите усещам под гръдната си кост и в гърлото свещените вибрации: "Ом! Ом! Ом!"* V Надникването към безкрая е скрито под смокинов лист магарешки бодил лопуш бучиниш и бурен и както паякът заплита мрежа за звездата така жената с образ на луна поиска от мъжа да приближи с хитрост насред паяжината в сърцето му се вмъкна превърна го във восък... Създателят презира богоравните и ги наказва със изгнание VI Тук е мястото и гроба за скръбта ни - мрак пристегнал в пояс суша и вода прагът спънал Черната кобила родината на ангела прогонен голо глухо без крила небето тук е мястото с цветя отровени с кули от трънаци сухи с пепелянки червеи чакали със тресавища вонящи тук е мястото - безлюдна област на задъхващи се бежанци волни сме от глад да гнием гаснем тук до извора - дух зазидан в тяло без прозорци голи идваме голи се завръщаме в утробата VII Звездните пчели оплождат тази нощ а аз съм по-красива от Лотос когато падам гола като ябълка закръглена в ръцете му мъжът е като нож от захар забит в утробата ми примамващата бездна - пустотата в мен крещи да се изпълни с божествения смисъл жена съм - огледало с двойнствен образ вместилище и смисъл VIII Страхът се размножаваше мъжът от близостта трепереше тъй както от луната - раненият от студ страх от жената по-мъдра от змия IX Той отхапа душата ми още в зачатие и ме запрати в кошмара - стъбло без листа растение грапаво плътна плът като жива глициния се увивам в него бягство не го спасява къщата е една - мъжка душа X Името ми - Нощ очите - фосфоресциращо морско дъно горя във синьо гълтам мъжа - кръвта по устните ми в усмивка моите пищни гърди бедра корем пулсират конвулсивно като дивите екзотични цветя аз съм Лилит - глад на вълчица възраждам пепелта се събужда пергаментът полепва по костите вижте тумора ми - сърцето срещу златна цена ще докосвате моя кървав папирус небесата опипвам до мъка до ярост до писък XI Мъжът я сграбчи изскубна корените й телесни когато шепотът на устните я шибаше усмивките й го ужилваха а костите й бяха мека глина той й показа сплитането на любовен възел живите въжета разпъваше неистово искаше да изкове лицето й от мълния във паметта й като бряст да се вкопае така я любеше и я изсмукваше до капка че животът започваше и свършваше във грохота на кръвопада и без участието на Твореца XII Вечност премина хребетите на нощта... страстта е стадо неопазени животни във пасбището на безсмъртните душата броди заслепена сред божии бодили XIII Той не може да те забрави - ти си тази Земя в пламъци ти си морското дъно ти си тялото - свлачище за духа му той не може сега да забрави първородния грях в тъмен глас в разполовена представа той е само едната стрелка в часовника на творението XIV Той се страхува да се разруши като скала връхлитана от звезден дъжд страхува се да се разтвори в седемте тела във седем цвята на дъгата в седем звука в седем елемента изплаши се от ябълката на разпътната жена и от глада на кожата като отрова от златния прашец полепнал по телата в хралупата която обитавам влизаш и излизаш ти Адаме но свободата на ума така привидна е хилядолетия към мен върви мъжът но сам в сърцето си остава XV Аз мога да прегръщам както Кали Шива - многоръки са думите (тя дава му само една длан Евина) аз мога да танцувам с космически ритъм в кръвта в ума върху Млечния път (тя води го само в домашни постели) аз мога да чуя гласа на безмълвието в очите му - бръшлян опасал цял живот (тя дава му само отрочета в земните глъчки) аз мога да пиша с мускули с хълбоци с колена направо в небесния пергамент (тя по звездите ще срича нашите взривове) аз съм с лице-лунна пяна от целувките му (тя не познава насладата греха вината които страдание ми причиняват) XVI Господи! помогни ми да съблека сълзите на този който никога не е плакал а лицето му здрачно е по-нежно от крилата на морско конче помогни ми да изгасна високо в нощ отворена като гроб и от корена тъмен да изпия сълзата как се гърчи свещта докато целува пламъка аз си отивам но наказана съм от Бога - сто мои рожби от тялото ми откъсват и страх обраства сърцето XVII Няма знак да е идвал ала въздухът пак ухае няма вести от него ала тук бродят сенки няма глас да дочуя ала аз съм гласът му няма стъпки наоколо ала той е навсякъде няма никого в Къщата земна - перушина и пепел XVIII Уморих се да бъда безкрайна милиони години в изгнание като спътница на духа му уморих се да бъда проекция на мъжа обладан от Бога XIX Мъжът не ме позна отвъд онази изначална безсъзнателност не сме се срещали защото видимият свят е Майя XX Адам настръхна в мъртвешки път надолу по калта светлинен сноп прониза битието "Сам!" припомняше си как се движат дланите по кожата на плачеща върба листата трепетни дъждецът проникването на светлинните артерии отвъд пределите на земното и издълбаването на убежища във лунната кора сълзи Адамови се стичаха по камъка ледът го обладаваше с космичен студ отвсякъде бедрата му скова изсъхна фалосът му сгърчи се вдърви се тялото му като грозно изкривено дряново дърво петък деветият час Той се разби викът му в Космоса отекна Голите звезди мълчат

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

ХАЙКУ ОТ СОФИЯ

ПАНГУ

Коментари

1. kleopatrasv - Харесвам митични стихове......
08.08.2009 17:36

Отнасят ме нанякъде през вековете, действат и докосват ! Поздравления!

/ ако си забелязала почти не коментирам, само нещо, което е превзело вниманието ми /

цитирай

2. sofiya - kleopatrasv
09.08.2009 15:27

Благодаря ти, че си си направила труда да четеш, а и дори да пишеш! Харесвам твоите неща в Блога, и дори негодувам за сплетните и тъпотиите, които написаха сульо и пульо по твой адрес. ...Това в допълнение към темата за "злобарите" в БГ. Привет и много усмивки!

цитирай

3. анонимен - Какво бездарие са тия стихове.
09.08.2009 16:20

Сигурно толкова те бива и за журналистка. Ами какво се чудя, то навсякъде цари липса на морал и професионализъм. Все гледаш с острия си език да ухапеш някого.

цитирай

4. sofiya - 3. анонимен - Какво бездарие са тия стихове.
10.08.2009 13:55

Бездарие ти е главата, а езикът си е твой и злобата си е твоя, анонимна кокошке хахахахаха....

цитирай

Търсене

За този блог

Автор: sofiya
Категория: Изкуство
Прочетен: 2636985
Постинги: 585
Коментари: 2086

Гласове: 6762

Блог вълни

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg