Родена съм да бъда театър едноличен.

Завесата сама да вдигам артистично

над водопад, над гроб, над ад – душата.

С единствени актьори в мрака  -  атомите,

хармония да сътворя от хаоса първичен.

През себе си да пропълзя  -  змиорка – тихо

през раждане, живот и смърт.

Без звук, без режисьор и трупа

да бъда театър талантлив,

да ръкопляскам и отвъд.

Сама съм зрелище и публика  -  и днес, и утре.

Не чучело на сцена плесенясала,

а роб единствено на своята спонтанност  -

сама съм драма, фарс, трагедия, гротеска.

И в нощните пиеси

пленявам Ложата Висока  -  мозъчните клетки,

в сълзи ще потопя и партер,  и балкони,

тавана със звездите ще докосна...

Мълча сега, заключена отвътре:

на мен принадлежят спектаклите безсмъртие.