Вечер

мислите имат неуловими пипала

и жадни гласове

притискат се в горещите бедра на смъртта -

Помпей под пластове пепелища

                водовъртежи

                лабиринти

                плаващи пясъци

                изригвания

                затъмнения

                коралов залез

Пътуват загърнати с черно сомбреро -

недовършена фреска от сънища

                пространства

             изскачат от клетката

                като освободени тигри

Мислите са Черно Евангелие

                желатинът на душата...                                         

. . .            

Вечер

златен кътник в уста погълнала звездите

в храсталака-болка

все по-често земята се разтваря:

за мама -

гледа в мен с очи обърнати навътре

към мъртвото братче

говори с привидения

за татко -

сраснал се с молива като бръшлян

зазидан в тухлите на живота

изпочупени йероглифи

за Алекс -

брадато дете - Хамлет от София:

"Има нещо гнило..." - казва

и хапе коравата стаичка на бедността

за  теб-

самец изваян от кървав мрамор

надвесен в гримасите на деня

огледало в което живеят моите прилепи

за мен самата -

скелет слепен с ленти болка

мисли пришити с болка

гладни за светлина зеници-съзнание

небе което вие от абстракции и самота

Земята се разтваря

като разцепен

                            миг

в който          живеем