Славеите

от клона с песен падат

направо в рая. 

 

 

Ние  ранените смъртно

с корен в небето се мятаме,

ние без плът сме и с крилете

с патерици по земята стъпваме.

 

 

 

. . .

Ръкоположиха ме

в Орфеевата лудост

създателите на илюзии.

 

 

Не знае нищо повече

от география на чувствата

кръвта ми индо-европейска

                       

Животът се натрупва

във представите,

а зад стъклото е мъгла.

 

 

. . .

Косове

вместо черници изкълваха

очите ни.

 

По месата ни

дупки зеят от клюнове.

 

Вплитам тяло в теб,опипом

търся устните ти изгризани

моята здрава плът да ти дам.

 

Плачеш? Откъде сълзи?

 

Рана до рана лежим

под небето - скъсано одеяло. 

                       

 

. . .                           

 

Дишам на пресекулки,

а-ха въздухът се пропуква,

окото се изцъкля,

нощта не преваля.

                        

Маймуночовекът на Дарвин

се заключва в бетонна клетка,

събужда се в желязна жилетка,

очите - в пирони,

думите храчат кръв.

 

Продължавам да дишам екстремално -

аз  -        експериментът

четириглава

гъба,

аз  -        буца

пръст

балканска.

 

 

И само духът ми - гмурец

в блатото на Вселената.

                      

                        

 

Навява му странни спомени и го замисля....и може би ще се реши !
Приятна вечер и сладко очакване !

Благодаря ти, че ме четеш и коментираш! Но, не. Този стих е писан отдавна. А моят човек не чете защото нито ползва Интернет, нито познава компютрите....прост художник:)))) - борави само с цветове и форми и е антитехничар. Затова преди време си позволих да отпечатвам тук стихове, посветени на него. После ги изтрих защото в момента стихосбирката ми е в предпечат. Надявам се до 15 септември да се похваля с новата 5-та книга. И тогава ще я прочете защото е художникът й - корица и 25 рисунки в нея...Привет!