Рисунка: Климт
Няма как да прочетеш чувствата ми,

среднощните главоболия и

опарванията на сърцето;

 

няма как да си обясня

защо когато протягах ръка

за погалване

ти очакваше юмрук;

 

няма как да усетиш

как е леко и голо  без теб

като шум от рапан до ухото,

а морето го няма;

 

няма как да разбереш  че

давещият се

винаги се опитва да оцелее

за сметка на спасителя си....

 

 

И все пак -

жива съм повече отвсякога

а ти вече си само исторически факт.

И все пак -
жива съм повече отвсякога
а ти вече си само исторически факт


Поздравления !

Защо ли ми се струва , че рисунката е на Егон Шиле
Разкарах те ли се или още въздишаш.Стихотворението ти ми говори и ми харесва. Края е като желязо, но май има и многоточие.

Благодаря ти, Клео! Винаги ми пишеш ободряващо и затова те обичам, а и харесвам твоята поезия. Поздрави и целувки!

Благодаря, радвам се, че стихотворението ти харесва. И...не знам, мисля си, че в това което пиша има и литературна измислица (но не се разбира, нали!) Прочети за всеки случай следващият ми постинг и ще разбереш истината за "неразделните души"... Привет и усмивки!

"И все пак -

жива съм повече отвсякога

а ти вече си само исторически факт."