Блогът на Sofiya - ПОЕЗИЯ, МУЗИКА И ЖИВОПИС. . . ЗА ДУШАТА

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69

Годишна класация

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.12.2009 11:09 - КИПЪРСКА ПОЕЗИЯ

Автор: sofiya Категория: Поезия

Прочетен: 907 Коментари: 0 Гласове:

Теоклис Куялис

НЕ, ГОСПОДИ

Не, Господи, не ни жали,
не ни дарявай с милост.
Остави ни да гладуваме и да жадуваме,
и да страдаме.
Остави бежанеца в палатката му,
богатия в неговия грях,
поета в неговото вцепенение.
Не, Господи,
не ни жали,
не дарявай с милост.

Остави ни тук, дето сме стигнали
докато се научим да познаваме раните
в сърцето на човека,
да разчитаме болката
в очите на ближния.

Господи, за миг си представи,
че ние не сме Твои деца.
Поне за миг
да видим истината със собсвените си очи,
а не както ни я повеляваш Ти.

Господи!

СОФОКЛИС ЛАЗАРУ

Завръщане

Чакай ме на високия бряг
до бълбукането на извора,
под сянката на дървото.
Знам, че сега сте сами
ти и дървото без листа и сянка,
без хоризонт и простори
там до голия камък край извора.

Ако ме няма, ако закъснявам,
повярвай пътят ми ще е заварден
от нежелание да се завърна.

Ако не дойда днес,
ако не дойда утре,
докрая на годината
или догодина,
до сто години чакай
в сърцето на дървото,
в мълчанието на водата.
Едно и също днес сте
ти и голото дърво до извора
и линията синя на водата
и аз едно и също нещо
днес съм с вас.

Чакай, ще се върна
шепот от докосване,
когато изтънее в светлината сънят
и заискри желание да се завърна.

Чакай
под дърво с листа и сянка,
под разлюлените му клони
с плясък на птичи крила
и гласове на малки деца.

Ще дойда
дочул далечния човешки вик!

1974

Толкова черно не се побира по нашите пътища
не се побира в домовете ни
не се побира
не се побира вече във душите ни...