КАК СЕ ПИШЕ ДОБРА ПОЕЗИЯ

писането на добра поезия

е изхвърляне на огромна

сексуална енергия

от мисълта и тялото.

то е като целуването

с език и зъби

до загуба на въздух до кръв

като пеене от мъка

като плачене от върховно щастие.

и е като бясно куче което те захапва

по всяко време на денонощието

когато си сама и опиянена

сама и разгневена

сама и разнебитена

когато нямаш нищо друго.

пристрастяване и замайване е то

нелечимо болестно състояние

транс в който се движиш по ръба

мъчително щастлива.

то е соната за цигулка и чембало от Бах

под арката на лятното небе

когато два облака се сблъскват

и музиката свети и трещи

а в далечината – седем

погребални камбани.

и не е писане на стихотворения

а живот –

нещо повече от думи рими и метафори

повече от сън любов секс и задоволяване.

нежен любовник е

който никога не те изоставя

бавно полудяване от самота

от глад и жажда

стопроцентова обич към себе си

готовност да те отхвърлят

да те запратят в Ада

с непризнаване

и забрава.

писането на добра поезия

е почти невъзможно

след Цветаева, Рилке, Кавафис, Елиът

Йейтс, Рембо и Буковски

но не е излишно да опиташ

да се метнеш върху листа

с цялата си страст

диво и яко.

и докато хората в полунощ

вият, стенат, плачат между чаршафите

ти се разтапяш

без мъж

без надежда –

добра поезия се пише така...

ако не можеш

да го направиш

няма да е голяма загуба.

О, БУКОВСКИ!

откачен грозен развратнико

немски американецо

стоиш по долни гащи

смучеш бира

в една мръсна кръчма

в Източен Лос Анджелис

падаш мъртъв от любов

върху всички жени които познаваш

(и върху тези които още не са родени)

слушаш Брукнер, Моцарт, Брамс,

пикаеш върху автомобилите,

роялите, тълпите, скапания живот

докато четеш поезията си

в блясавите зали

повръщаш,

смъркаш кока

с червенокоса, смугла или руса

проститутка,

“яхнал живота...

яздиш до идеалния му комизъм”.

никога няма да се утаи Духът ти,

Чарлс Буковски.

с това сипаничаво лице и козина

с този двуметръв ръст

ти си много по-красив от манекен

по-истински

по-жив

от повечето копелета наоколо

които се правят на поети и артисти,

обличат дрехи  “Бициани”,

яздят червени “Мазди”,

снимат в Холивуд,

боядисват косите и мустаците,

бръснат телата, пилят ноктите си,

стискат силиконовите си души.

направи го,

направи го,

давай,

давай,

докрай,

докрай –

излез от гроба.